Вещицата [bg]

Мари констатира доволно, че ризата, с която бе облечена, много й отиваше. Ингрид винаги бе имала стил и добър вкус.

Момчето с приятната физика се представи като Аксел от „Бохусленинген“. Започна с няколко банални въпроса за филма и кариерата й, преди да пристъпи към темата, която очевидно бе същинската причина за посещението му. Мари се облегна назад и кръстоса дългите си крака. Миналото се бе отразило добре на кариерата й.

— Какво е чувството да се върнеш обратно? Щях да кажа „обратно на местопрестъплението“, но нека го наречем фройдистка грешка, защото двете с Хелен винаги сте твърдели, че сте невинни.

— Ние сме невинни — каза Мари и забеляза със задоволство, че младият журналист не може да спре да гледа в деколтето й.

— Само че бяхте осъдени за престъплението? — каза Аксел и с усилие откъсна поглед от бюста й.

— Бяхме деца и съвършено неспособни да извършим това, в което бяхме обвинени и за което ни осъдиха, но да, дори в днешно време може да има лов на вещици.

— Какви бяха за теб последвалите години?

Мари тръсна глава. Никога не би могла да му опише онова време. Той сигурно бе израснал с родители за пример, които са му помагали във всичко, а сега живееше с приятелката си и имаше деца. Хвърли поглед към лявата му ръка. Съпруга, не приятелка, поправи се тя.

— Бяха поучителни — каза Мари. — Някой ден ще ги опиша подробно в мемоарите си, но ми е трудно да отговоря накратко, без по-широк контекст.

— Като каза мемоари, чух, че тукашната ни писателка Ерика Фалк планира да напише книга за убийството и за теб и Хелен. Замесена ли си по някакъв начин в проекта? С Хелен дали ли сте одобрението си?

Мари се забави с отговора. Да, Ерика я беше потърсила, но самата Мари смяташе да публикува книга със своята версия на историята и водеше преговори с едно от големите стокхолмски издателства.

— Още не съм решила дали да сътруднича, или не — каза тя, показвайки, че не смята да отговаря на повече подобни въпроси.

Аксел схвана намека и смени темата.

— Предполагам, че си чула за момичето, изчезнало вчера? От същото стопанство, откъдето е изчезнала малката Стела.

Той замълча и вероятно очакваше някаква реакция от нейна страна, но Мари просто отново кръстоса крака. Знаеше, че нищо в поведението й не подсказва, че не е спала тази нощ.

— Странно съвпадение, но е точно това — съвпадение. Момичето сигурно се е изгубило.

— Да се надяваме.

Аксел погледна надолу към бележника си, но в този момент Йорген махна на Мари. Публичността беше хубаво нещо, но сега тя искаше да отиде във всекидневната на остров Данхолмен и да заблести. Да убеди спонсорите, че филмът ще бъде успешен.

Стисна ръката на Аксел, малко по-дълго от необходимото, и му благодари за интервюто. Тръгна към Йорген и останалите от екипа, но се спря и се върна обратно. Диктофонът на журналиста все още беше включен, така че тя се наведе напред и с дрезгав глас произнесе няколко цифри в микрофона. Погледна Аксел и каза: