Вещицата [bg]

Вървеше към имението с тежка крачка. Блаженството на службата се беше изпарило и спомените от злощастния ден я караха да влачи краката си по краткия път към дома. Обикновено опитваше да не мисли за това. Било каквото било. Дори Бог не можеше да промени случилото се. А и Пер до известна степен сам си беше виновен, гордостта му го беше погубила. Още откакто прие да се омъжи за него, Елин го предупреждаваше, че това може да се случи. Но той не я послуша и сега заедно с останалите моряци лежеше на дъното като храна за рибите, докато тя и малката вървяха към дома на сестра й като просякини. До края на дните си щеше да живее със знанието, че бе изпратила мъжа си със сурови думи последния път, когато щеше да го види. Думи, за които Ела и бог знае колко още от жителите на Фелбака я обвиняваха.

Всичко започна с буре сол. Пристигна указ, че всякакви търговски сделки с чужбина ще минават през Гьотеборг и на цял Бохуслен бе забранено да търгува с Норвегия или някоя от другите страни, с които местните обменяха стоки. Това още повече увеличи бедността и негодуванието срещу властите, които така лекомислено вземаха решения, лишаващи хората от хляба им. Не всички приеха указа, така че на офицерите, охраняващи бреговата линия, им се отвори доста работа да конфискуват стоки, които не бяха минали през митницата. Елин многократно бе увещавала Пер да следва заповедите. Нарушаването им можеше да им навлече беди. А Пер кимаше и я уверяваше, че не върши нищо нередно.

Така че когато Хенрик Мейер потропа на вратата онзи следобед в началото на септември, тя го пусна у дома без притеснение. Но само с един поглед към Пер, който бе седнал до кухненската маса, осъзна, че това е било голяма грешка. На офицер Мейер му бяха нужни само няколко минути да открие недекларираното буре сол в дъното на бараката за инструменти. Елин знаеше точно какво означава това и сви юмруци в джобовете на туниката си. Толкова пъти беше казвала на Пер да не прави глупости. И въпреки това той не бе могъл да се сдържи. Заради едно буре сол.

Познаваше го толкова добре. Гордостта и твърдоглавието засенчваха бедността и му даваха кураж. Дори само това, че я беше ухажвал, доказваше, че Пер притежава смелост, каквато липсва на повечето мъже. Той не знаеше, че баща й не се интересува особено от съдбата й. В очите на Пер тя бе дъщеря на богат мъж и от това следваше, че е недостъпна за него. Но ето че сега същата смелост, същата гордост и сила се бяха оказали пагубни.