Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Аха! Не знаеш, а ни влачиш! Тогава да ти кажа. Май си решил юнашки да си проправиш път с меча до него, а там - геройски да загинеш? Е, аз пък не съм съгласен с това. Да убием Олмер - добре, щом трябва, значи трябва, ние вече не един сме убили, и, да помага Дурин, не един ще убием, ако се наложи, за делото. Но при това не искам да загина и аз! Чуваш ли?! Да отидем по-добре в Айбор, да се помотаем из кръчмите, по тържището - току виж сме научили нещо!

-А ако не научим? Или той самият не се покаже нито в Айбор, нито в околностите му? Нали чу какво каза Герет - готвят нов поход на Запад. И седим си ние в Айбор, пийваме си биричка и научаваме за всичко, и то чак тогава, когато новата му войска тръгне към Мъгливите планини!

Дребосъка упорито мълчеше, излъчвайки се и слагайки ръце на хълбоците си. Торин уморено махна с ръка.

-Знам, знам... - бавно проговори той, успокоявайки се и бавно идвайки на себе си. - Знам, че почти нямаме шансове. Отиваме в неизвестността, припасите ни са на свършване... Но ето какво съм намислил, приятели: войската, разбира се, ще я настигнем. Седмица, десетина дни - ще я настигнем. А точно тогава според мен не бива да се крием от конните патрули. Да се преструваме на разузнавачи на Олмер, разбира се, не бива. Но просто да влезем във войската му като доброволци, виж, това си струва да опитаме!

Дребосъка и Фолко зяпнаха от учудване.

-Доколкото разбрах, Олмер взима при себе си всички смели хора - продължаваше Торин. — Ще се представим за негови привърженици от Еребор, изгнаници. Спомняш ли си Изелгрид, знака на онзи рангтор на подковите му? Ще се представим като такива. Джуджета при него едва ли има и от една страна, това не е в наша полза - могат да заподозрат нещо. Но от друга страна - няма да има кой да ни изобличи в лъжа. Така ще бъдем и сити, пък и няма да има нужда да се опасяваме от когото и да е било. А вече приети във войската, има много начини да се срещнем с Олмер! Дали е опасно? Няма съмнение. Може да се случи и да загубим живота си...

-Само не и моя! - отново кипна Дребосъка.

-Защо задължително твоя! - пренебрегна го Торин. - Ето, хобитът има лък, с който вече съм забравил кога не е улучвал за последно. Всичко, което ни трябва, е малко търпение и късмет.

-А после? - продължи да беснее Строри. - После ни хващат и ни обесват с краката нагоре?

-А ако отидем в Айбор, за да следим оттам придвижванията му, какво ще се промени? Нали по същия начин ще се наложи да изчакваме и после, така или иначе, да търсим среща с него. Разминахме се в начините за събиране на информация за него и търсенето, но, в общи линии, ти не предложи нищо ново, и не мога да разбера защо се възмущаваш сега.

Дребосъка се намръщи, но нищо не каза.

-Може би да подкупим някого? - със слаб глас предложи хобитът.

-Боя се, че никой от неговото обкръжение няма да се съгласи на такова нещо - поклати глава Торин. - Хората служат на Олмер не от страх, а за съвест. Разбира се, във войската може би ще се намери някой недоволен, но за това пак трябва да се присъединим към нея. Не, аз повече се надявам на лъка на нашия Фолко. А тогава... Нощта е тъмна и в мрака има много пътища. Ти, Дребосък, със сигурност ще оцелееш!