Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Грабят и по северния път, така че трябва да |бъдете внимателни. - съветваше ги спасеният от тях последовател на Олмер. - Но ако успеете благополучно да прескочите тези опасни места, нататък ще стане много по-леко - друмът преминава през прекрасни гористи области, признаващи властта на Айбор. Там живеят дорвагите - як и упорит народ, така и не поддал се на властта на Злото, защитил се в своите горски крепости. За тях се знае много малко, но те са мирни и открити хора, свято почитащи закона на гостоприемството. Не обичат много истерлингите-номади, не могат да понасят басканите заради навика им да нападат крадешком, в гръб. На границата между басканите и дорвагите даже се наложи да се строят прегради от другите горски жители - обитатели на Синята гора, която е на брега на Морето на руните. Дружините на дорвагите заедно с истерлингите са опората на айборската войска. Някога тя даде добър отпор на гондор- ските парвенюта, когато им хрумна да сложат ръка върху тези земи! Повече Гондор тук не се меси... След като премине горите на дорвагите, друмът идва в Невбор, и какво има по-натам, се знае само от разказите, а аз самият по-далеч на изток не съм ходил.

-А откъде са дошли хазгите? - полюбопитства Фолко.

-Те живеят някъде много далече, на много дни път от Невбор - отговори му Герет. - Някакви врагове започнали да ги изтласкват на запад и Съветът на ста- рейшините пратил към залеза голям отряд - да потърсят свободни земи, а освен това и да намерят злато за откуп. Ето защо, едва появили се в Прируние, те се сбили с джуджетата от Железните планини. А когато нищо не станало, защото джуджетата са корав противник - тръгнали по-натам, стигайки чак до Гундабад. Те са диви по нрав и често се хвърлят в бой без да има нужда, когато гневът ги заслепява. Там ги срещнахме ние. - Герет помълча. - Господарят в честен бой взе живота на техния предводител и от този ден те тръгнаха след него. Оттогава съм запомнил тази кама - той кимна към острието, което висеше на гърдите на хобита. - Работата е там, че - той се запъна - страх ме е да не излъжа, хазгите говорят много странни неща... Но аз разбрах, че някога, много отдавна, страшно отдавна, те са живели в далечния запад, откъдето са ги прогонили Рицарите от Задморие... И оттогава хазгите мечтаят да се върнат по родните си места. Мисля - той поверително се наведе към Торин - че Господарят е препуснал сега именно към тях - за останалата част от могъщата им войска. Нали, ако при форност имахме не триста, а три хиляди от тях, без уважаемите джуджета да се обиждат, но вашият хирд нямаше да устои! Моля да ми простите, ако неволно съм ви засегнал...