Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Дотогава той напразно се бе вслушвал в усещанията си, надявайки се, че отнякъде изведнъж ще се появи някаква мисъл, която да му подскаже какво да направи. Ho мисъл не се появи и тогава той каза това, което смяташе, превъзмогвайки страха си, макар че в онзи момент почти наяве се видя мъртъв.

Дребосъка само плю от безсилие.

Пътят, водещ към неизвестността, плавно ги отвеждаше все по-далеч на изток, към дълбините на неизучени пространства, накъдето съдбата небеше захвърляла дори героите от Червената книга. От лявата им страна се издигаха Железните хълмове и срещайки по пътя си портите към едно от разклоненията на необикновено дългата система от стари пещери, прокопани от Народа на Дурин през дългите векове, те се запасиха с провизии. Приказливите джуджета дълго ги разпитваха накъде са поели, но Торин веднага прекъсна всички въпроси, като рече, че са тръгнали с много важно поръчение от самия Дори към отдалечените Хелийски планини. Приятелите научиха и последните новини, пратени с Рудното ехо - войските на Еребор са готови за тръгване, успели са да привлекат на своя страна дори народа от Блестящите планини на Агларонд и, което беше още по-не- очаквано, че елфите от Трандуил бяха предложили помощта си, казвайки, че за тях също е важно да знаят какво става в Черната бездна. За това ги бил помолил Кирдан Корабостроителя, който също се обезпокоил от събитията в Мория. Според слуховете по пътя отново разбойничеха баскански банди, но от това приятелите не се плашеха. Торин само юнашки подсвирна и те отново тръгнаха на път.

Дните минаваха; месец март беше към края си и яркото пролетно слънце постопенно изтъняваше бялата покривка на снеговете; в дълбоките, сенчести дерета и долове снегът и не мислеше да се разтапя. Там все още цареше зимата. Подминаха няколко изгорени и разграбени села и на хобита му дойде на ум мисълта, че това зрелище, някога каращо гърлото му конвулсивно да се свива, вече не го трогва. Сега това беше само неизбежен знак на войната, която започна по тези места, и те идваха, за да завърши тя, пак тук. Хълмовете постепенно изчезваха, все по-широки и по-гъсти ставаха разстилащите се наоколо горички и редки гори, не срещаха нито едно живо същество, само няколко малки птички. Както и преди, следата на Олмер се виждаше добре върху слегналия се, но още достатъчно дебел сняг. От време на време попадаха и на местата, където беше ла- герувала армията му. Приятелите не жалеха понитата и себе си и разстоянието постепенно се скъсяваше.

На втори април, според календара на хобита, те навлязоха в областите, които предхождаха горите. Равнините отстъпваха място на гъсти дъбрави - съдейки по всичко, не беше далеч и до границите на Търговската област, ако Герет не бе объркал нещо в разказите си.