Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 180
Перейти на страницу:

Отдолу мястото изглеждаше различно и трудно различимо, затова му се наложи да се премести вляво за да го открие отново. Противно на очакваното, подходът към окръжността беше изненадващо лесен. Скалите около нея образуваха серия малки площадки, разположени във вертикални цепнатини, където можеха удобно да стъпят повече хора.

* * *

По знака имаше полепнали лишеи и мъхове, но формата и равните ръбове бяха съвсем ясни. Петър изстърга с пръсти дребните растения и разгледа с интерес релефната фигура. Никой не се бе сетил за възможността окръжността на гърба на плочата да е от значение при разгадаването на загадката. Тя изпъкваше ясно на плоската повърхност, без да разкрива с нищо тайните си.

— Има ли нещо? — чу гласа на Славея.

Петър не му обърна внимание. За разлика от мъжа в ризата и младежа, който очевидно беше момче за груби поръчки, Петър изпитваше към Славея само презрение. Ако имаше възможност, би го смазал с една ръка. Другите бяха нещо, с което още не знаеше как да се справи. Беше готов и не изпускаше от очи пистолета, само чакаше подходящия момент. Надяваше се да успее, след като слезе обратно — достатъчно дълго бяха заедно и той се бе подчинил на всичките им команди. Въпрос на време бе да отслабят бдителността си. Дори и да не успееше докрай, щеше да даде възможност на Боряна да избяга.

Огледа околните скали и забеляза, че вдясно от окръжността изпъкваше гладкият вертикален ръб на огромен каменен къс. Закачи на него раницата. Ръбът имаше правилна правоъгълна форма и ремъкът се закрепи стабилно.

Балансирайки, Петър извади от нея каменната плоча и я опря на скалата пред лицето си. Тежестта ѝ го караше да се движи предпазливо, докато я плъзгаше към релефната окръжност. Запъна с крака, намести се стабилно и вдигна плочата с ръце. Не знаеше какво да очаква, затова не губи време и я постави върху изпъкналата окръжност. Завъртя я леко, докато издадените ръбове се наместиха в канала на плочата. Може би поради ерозията на времето, но пасването не беше точно и плочата се клатеше по равната скала. Херос го гледаше невъзмутимо от коня си. Нищо не се случи.

— Нищо не става — подвикна надолу.

— Завърти я — извика му възрастният мъж.

Петър послушно опита да завърти плочата по часовниковата стрелка, а след това обратно. Отново нищо.

— Не се получава.

Без да се обръща, дочу приглушена размяна на реплики в основата на скалата и след това ясния глас на Боряна.

— Накъде сочи Конникът? Как си я поставил? — извика му тя.

— Надясно, гледам го нормално — отвърна той през рамо.

Отговорът ѝ се забави няколко секунди.

— Обърни я, все едно че се гледа отгоре.

Петър извади плочата и я завъртя на сто и осемдесет градуса. След това отново я постави върху знака. Завъртя леко и усети как хлътва под ръцете му. Този път пасна идеално, като легна плътно върху гладкия камък. Натисна с ръце върху нея, за да я вкара докрай, когато му се стори, че нещо под нея поддаде.

Не разбра какво се случва, докато вибрацията не го накара да се хване здраво за издатините. Около него се посипаха малки камъчета. Усети движение до себе си и раницата го блъсна в лицето. Несъзнателно вдигна ръка да се предпази. Точно тогава кракът му се изплъзна от ръба, на който беше стъпил, и той полетя надолу.

* * *

Опита да се извърти и се удари в площадката, на която стоеше допреди миг. Ударът забави падането и му даде шанс да се хване за ръба с върха на пръстите си. Увисна на лявата си ръка, дишайки тежко, после се хвана и с дясната и остана така за момент. Когато ударите на сърцето му заглъхнаха, протегна крак настрани и намери опора, на която се отпусна. Ръцете му трепереха.

— Пете — викаше отдолу Боряна, — добре ли си?!

Нищо му нямаше освен ускорения пулс. Адреналинът потискаше болката от съприкосновението със скалата.

— Добре съм… — каза по-скоро на себе си и вдигна глава.

Каменният блок, на който беше закачил раницата, се беше отместил встрани и откриваше тъмен процеп с правоъгълна форма. Широк не повече от три педи и висок човешки бой, процепът потъваше някъде навътре под скалистия връх.

* * *

Приглушеното хлипане на Боряна подсказваше, че е скрила лице в шепите си. Страхът отстъпваше място на отчаянието.

Петър опипом потърси рамото ѝ в непрогледната тъмнина и го стисна внимателно.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)