Четвъртата маймуна [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544093808
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четвъртата маймуна [bg]». Краткое содержание книги:
Четвъртата маймуна — най-гениалното начало на роман, което съм чел през годините. Този трилър никога няма да ви разочарова. Джеймс Патерсън
Зад масата за конференции имаше три бели дъски. На първите две бяха закачени снимки на жертвите на У4М и на различните местопрестъпления. Третата беше празна в момента. Екипът я използваше предимно по време на съвещания.
В командния център влезе Наш и даде на Портър чаша кафе.
— Уотсън отиде в "Старбъкс". Казах му, че ще се срещнем тук, след като се обади на лейтенанта горе. И другите идват. Какви мисли се въртят в главата ти? Надушвам пушек.
— Пет години, Наш. Започвах да си мисля, че никога няма да видим края на тази история.
— Има най-малко още едно отвлечено момиче. Трябва да го намерим.
Портър кимна.
— Да, знам. И ще го намерим. Ще го заведем вкъщи.
Той беше казал същото и за Джоуди Блумингтън само преди шест месеца, но не я бяха открили навреме. Не можеше да се изправи пред още едно покрусено семейство.
— Ето те най-после! — извика Клеър Нортън от вратата и Портър и Наш се обърнаха. — Това място е като морга без теб, Сами. Дай да те прегърна! — Тя прекоси стаята и уви ръце около него. — Ако се нуждаеш от нещо, каквото и да е, обади ми се, чу ли? Искам да ми обещаеш — прошепна Клеър в ухото му. — Готова съм за теб денонощно, седем дни в седмицата.
Всяка проява на обич и привързаност изнервяше Портър. Той я потупа по гърба и се отдръпна от нея. Помисли си, че изглежда смутен като свещеник, който отвръща на прегръдката на момче от църковния хор, докато богомолците гледат.
— Признателен съм ти, Клеър. Благодаря ти, че удържа фронта.
Клеър Нортън работеше в силите на реда от петнайсет години. Тя беше станала най-младата чернокожа жена детектив в чикагската полиция само след три години като патрулно ченге, когато помогна за разбиването на една от най-големите мрежи за разпространение на наркотици в историята на града. Всички замесени бяха под осемнайсет години. Общо двайсет и четирима ученици, повечето от гимназия "Кули", въпреки че престъпленията обхващаха шест гимназии. Наркопласьорите действаха изцяло на територията на училищата и това затрудни разследването и означаваше, че младоликата Клеър трябва да премине под прикритие като ученичка. Случката й спечели прякора "Внедрени в час", на името на стария телевизионен сериал, но никой в работната група не смееше да й го каже в очите.
Клеър поклати глава.
— По дяволите, трябва да ми благодариш, че дундурках партньора ти. Той е тъп като галош. Обзалагам се, че ако го заключиш в някоя стая, след един час ще го намериш мъртъв на пода с език, заврян в електрически контакт.
— Тук съм — обади се Наш. — Чувам те.
— Знам. — Тя се обърна и грабна кафето от ръката му. — Благодаря, кукличке.
Едуин Клозовски, Клоз за повечето, влезе след нея. В едната си ръка държеше претъпкано куфарче, а в другата — остатъци от шоколадово кексче.
— Е, бандата най-после се събира отново. Крайно време беше. Ако трябваше да прекарам още една минута в отдел "Информационни технологии" в Централата и да анализирам твърдия диск на още един корумпиран любител на порното, може би щях да се замисля дали да не се върна към създаването на видеоигри. Как си, Сам? — Той протегна ръка и потупа Портър по рамото.
— Здравей, Клоз.
— Радвам се, че се върна. — Клозовски сложи куфарчето си на едно от свободните бюра и напъха в устата си остатъка от кексчето.
Портър забеляза, че на прага стои Уотсън, и му направи знак да влезе.
— Клоз, Клеър, това е Пол Уотсън. Взехме го назаем от отдела по криминалистика. Той ще ни помага. Някой виждал ли е Хозман?
Клеър кимна.
— Говорих с него преди двайсетина минути. Той проверява финансите на Талбът, но още не е открил нищо. Каза, че ще ти се обади веднага щом попадне на нещо.
Портър кимна.
— Добре, да започваме.
Всички се настаниха около голямата маса за конференции. Жертвите на Убиеца "Четирите маймуни" ги гледаха от белите дъски.
— Наш, къде е снимката на Емъри?
Наш извади снимката от джоба си и я даде на партньора си. Портър я залепи с тиксо на третата дъска вдясно.