Четвъртата маймуна [bg]

Отговорът дойде миг по-късно и Емъри отново си пое дъх толкова силно и рязко, че гърдите й изсвириха и се закашля, докато хлипаше. Сълзите в очите й преляха и покапаха по коленете й. Тя се опита да ги избърше от лицето си, но потекоха още, солени и парливи. Емъри хълцаше, докато си поемаше дъх на пресекулки.

Тялото й се разтърси от силни спазми. От носа й потекоха сополи и се смесиха със сълзите. Точно когато си помисли, че е престанала да плаче, умът й се изпълни със смесица от страх, болка и гняв, и цикълът се повтори отново и отново, стихвайки само малко всеки път.

Когато най-после спря и беше в състояние да си поеме дъх и да го задържи, тя откри, че седи в пълна тишина. Съзнанието й беше празно и тихо, тялото и мускулите я боляха и лицето й беше подпухнало и зачервено. Пръстите й докоснаха белезниците, търсейки отключващо устройство и надявайки се, че те не са истински, а такива, каквито може да си купиш от секс магазин или магазин за играчки. Приятелката й Лори й беше казала за тях и че гаджето й искало да ги използва, но тя отказала.

Нямаше копче за отключване и халката около китката й беше стегната. Нямаше да ги отключи без ключ. Можеше да се опита да ги разбие, но това означаваше да намери някакъв инструмент, а това на свой ред означаваше, че трябва да търси.

Кого заблуждаваше? Емъри нямаше представа как се разбива ключалка. Пък и белезниците имаха необикновено дълга верига, най-малко шейсет сантиметра, каквато беше виждала във филми за затвори, с която ръцете на лошия тип са оковани за глезените и той е принуден да тътри крака по някакъв тъмен коридор. Белезниците бяха предназначени да позволяват известно движение, но не много.

Емъри знаеше за Убиеца "Четирите маймуни". Всеки в Чикаго знаеше, може би дори целият свят. Той не само че беше сериен убиец, но и първо изтезаваше жертвите си и изпращаше по пощата части от телата им на семействата им. Първо ухо, после… Емъри вдигна свободната си ръка към очите си. В стаята беше тъмно, но тя успя да долови неясни очертания. Той още не беше докоснал очите й. Още не. Може би ще има време, когато се върне.

Сърцето й заблъска силно в гърдите.

Колко време щеше да мине, преди…

Не смееше да си помисли за това. Мисълта някой да избоде очите й, да ги извади, докато тя е жива.

И езикът ти също, скъпа. Не забравяй езика. Той обича да го отрязва и да изпраща по пощата малкото парче плът на мама и татко. Знаеш, точно преди…

Гласът в главата й беше странно познат.

Не ме ли помниш, скъпа?

И тогава Емъри се сети и се ядоса.

— Ти не си моята майка — каза тя, кипейки от гняв.

— Майка ми е мъртва.

Господи. Емъри полудяваше. Говореше си сама. Дали беше от инжекцията? Какво й беше инжектирал? Халюцинираше ли? Може би всичко това беше някакъв ужасяващ кошмар, шизофреничен пристъп. Може би беше дрогирана…

После се опитай да разбереш тъмните страни, скъпа. Когато имаш повече време. В момента трябва да се съсредоточиш да измислиш как да се измъкнеш от това място. Преди той да се върне. Не си ли съгласна?