![Четвъртата маймуна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/9/chetvrtata-majmuna-bg-download.jpg)
Четвъртата маймуна [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544093808
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четвъртата маймуна [bg]». Краткое содержание книги:
Четвъртата маймуна — най-гениалното начало на роман, което съм чел през годините. Този трилър никога няма да ви разочарова. Джеймс Патерсън
Вратата на колата на господин Картър се трясна. Той никога не се връщаше вкъщи по това време. Обикновено си идваше от работа след пет, горе-долу по същото време като баща ми. Господин Картър ме видя, че стоя до дървото, покатерил се върху кофата, и ме погледна озадачено. Помахах му. Той не отвърна. Хукна по алеята и влезе в дома си.
Минута по-късно госпожа Картър изскочи забързано от нашата предна врата и прекоси моравата, като оправяше роклята си. Хвърли ми бърз поглед, докато минаваше покрай мен. Поздравих я, но тя не отговори. Влезе предпазливо в дома си и тихо затвори вратата.
Скочих от кофата и я последвах.
Не бих се нарекъл хлапе, което си пъха носа в чуждите работи. Бях любопитен, това беше всичко. Ето защо, без да се замисля, прекосих моравата на семейство Картър. Бях преполовил алеята им, когато чух шамара.
Този звук е непогрешим. Баща ми твърдо вярваше в дисциплината и повече от веднъж ме беше пляскал по дупето. Без да се впускам в подробности, готов съм да призная, че заслужавах един хубав бой във всеки от онези случаи и не му се сърдя, че го правеше. Звукът ми беше добре познат и след като бях изпитвал неприятните последици, познах и писъка, който следва болката.
Когато госпожа Картър извика веднага след шамара, аз осъзнах, че господин Картър я е ударил. Бързо последва още една плесница, последвана от още един писък.
Стигнах до колата на господин Картър. Двигателят още потракваше, докато изстиваше. Над предния капак се вдигаше горещина и отходни газове изпълваха въздуха. Господин Картър изскочи през предната врата, докато аз стоях до колата.
— Какво правиш тук, да ти го начукам? — изръмжа той, мина покрай мен и тръгна по моравата към нашата къща.
Госпожа Картър се появи на вратата, но остана на прага. Притискаше мокра хавлия до лицето си. Дясното й око беше подуто, зачервено и насълзено. Забеляза ме и устните й се разтрепериха.
— Не му позволявай да нарани майка ти — прошепна тя.
Господин Картър стигна до вратата на кухнята ни и удари с юмрук по нея. Стори ми се странно, че е заключена. Почти всеки ден през лятото вратата беше отворена от сутринта до късно вечерта и само мрежата против насекоми предпазваше дома ни от съществата на Майката Природа. Майка ми сигурно я беше…
Забелязах, че мама стои на един от страничните прозорци и гневно гледа господин Картър, който беше на задната ни веранда.
— Отвори вратата, шибана кучко! — изкрещя той. — Отвори проклетата врата!
Майка ми го гледаше, но не помръдваше.
Тръгнах обратно към къщата, но тя вдигна ръка, правейки ми знак да не се приближавам. Заковах се на място, без да знам какво да направя. Като си припомням случката, разбирам, че би било наивно от моя страна да си мисля, че бих могъл да направя нещо. Господин Картър беше едър мъж, може би по-едър от баща ми. Ако се опитах да го спра по някакъв начин, той щеше да ме размаже като досадна муха, която кръжи около главата му.
— Мислиш, че можеш да превърнеш жена ми в твой личен парцал? — попита господин Картър, докато удряше по вратата. — Знаех си, мамка му, ненаситна мръсницо. Знаех си, че става нещо. Тя постоянно е в дома ти. Мирише на твоята воня. Дори я вкусих по нея, знаеш ли? Повярвай ми. Мисля, че си ми длъжница. Око за око, зъб за зъб. Или може би пичка за пичка, ако го опростя. Звучи ли ти по-смислено? Ще има последици, кучко. Ще си платиш. На този свят няма нищо безплатно!
Майка ми се махна от прозореца.
Госпожа Картър зад мен се разрида.
Господин Картър се обърна и гневно насочи пръст към нея.
— Млъкни, да ти го начукам! — Лицето му пламтеше в яркочервено. На челото му блестеше пот. — Не мисли, че съм приключил с теб. Когато свърша тук, с теб ще имаме дълъг и труден разговор. Повярвай ми, когато събера дълговете си от тази пачавра, ще дойде твоят ред. Мислиш, че онези леки драскотини болят? Почакай, докато се върна у дома за десерта!
И тогава задната ни врата се отвори. Майка ми пристъпи на слънчевата светлина и му направи знак да влезе.