9-те слънца [bg]

— По въпрос от общ интерес.

— За бога, звучите като в долнопробен филм — каза гласът.

„Млад — помисли си Огъст, — по-млад от мен“. „Новем солес“. Търсиш ги, нали? — потрепери леко гласът.

— Да.

— Е, аз мога да ти ги дам.

— Как?

— Разполагам с информация за продан.

— Информация за продан — повтори Огъст.

Щеше да повтаря често думите на мъжа — стандартна процедура за протакане на обаждането, за да се улесни проследяването.

— Цената е десет милиона долара.

— Не мога да платя толкова.

Компютърният екран стесни търсенето. Европа. Западна Европа.

— Те имат марионетки в правителства из целия свят. Мисля, че цената е изгодна.

— Да речем, че се съглася. Какви са условията ти?

— Ще ти предоставя информацията, а ти ще внесеш средствата в няколко банкови сметки на Кайманите. Искам имунитет за всички престъпления, които може да съм извършил, и ЦРУ да ми даде нова самоличност. Искам убежище, където да не ме открият никога, в англоезична държава.

Огъст слушаше внимателно. Познаваше ли този глас? Интонацията задвижваше крехките струни на паметта му.

— Не мога да обещая толкова пари, ако не видя доказателството.

— У мен е.

— Какво представлява? Имена? Местоположения? Операции?

— Бележник.

— Бележник.

— Пълен с подробности за хора в правителства и в деловите среди, които „Новем солес“ притежават.

— Сканирай страниците и ми ги изпрати.

Програмата за издирване стесни още повече търсенето.

Холандия, Белгия и Люксембург засияха в яркозелено върху екрана.

— Ако го направя, Огъст, ще разполагаш с доказателството, а аз ще остана на произвола на съдбата. Без пари и без имунитет.

— Какво съдържа бележникът?

— Всичко необходимо да обезглавиш „Новем солес“. Те не са само престъпна организация. По-лоши са, много по-страшни. Десетте ти милиона няма да отидат на вятъра.

— Откъде знаеш името ми?

— Имам информацията и ще я продам или на теб, или на друг заинтересован купувач.

Това не беше отговор на въпроса му.

— Е, нали разбираш, че трябва да видя бележника?

— Ще се срещнем.

— Къде? Кога?

— Ще ти се обадя пак. Дай ми номер.

— Предпочитам аз да ти позвъня.

— О, не. Аз определям правилата на играта, Огъст. Дай ми номер или изчезвам.

Огъст му продиктува номера на мобилния си телефон.

— Не мога да ти предоставя нито средства, нито обещания, докато не разбера с какви улики разполагаш. Докато не ги видя. Кажи ми как се казваш.

— Опасно е за теб да узнаеш името ми, я понеже едва сега започваме да се опознаваме и ти ще ми осигуриш прекрасните ми десет милиона, не искам да те убият. Ще се сработим лесно, Огъст. Ти ще напреднеш в кариерата, а аз ще си купя безопасност и бъдеще. Ще се срещнем след два дни в Ню Йорк.

— Кога точно и къде в Ню Йорк?

— Ще ти кажа.

Линията заглъхна.

Огъст се взря в текста, изписал се върху екрана на лаптопа. Обаждането идваше от Амстердам. Градът, където Сам беше разбил на пух и прах плана на „Новем солес“.