Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

— Време е то да ни зададе въпроссс, безценни. Да, да, още само едничък въпроссс — подкани го Ам-гъл.

Но нима Билбо можеше да измисли някакъв въпрос, докато това противно, влажно и лепкаво същество седеше до него, готово да протегне хищните си ръце?

— Хайде, питай! Задай ни въпрос! — отново го подкани Ам-гъл.

За да дойде на себе си, Билбо се ощипа, плесна се, стисна силно дръжката на меча и дори бръкна с другата си ръка в джоба, където напипа пръстена, който бе намерил в прохода, но вече бе забравил.

— Какво имам в джоба? — изненадано извика той на глас, но Ам-гъл помисли, че това е гатанка, и страшно се обърка.

— Не е честно! Не е честно! — изсъска той. — Честно ли е, безценни, да ни пита какво имало то в гадните си джоби?

Билбо изведнъж се окопити и тъй като не беше намислил друг въпрос, който да зададе на Ам-гъл, повтори с още по-висок глас:

— Какво имам в джоба си?

— С-с-с-с — изсъска Ам-гъл. — То трябва да ни даде право на три отговора, безценни.

— Добре. Хайде започвай! — отвърна Билбо.

— Ръчулища — каза Ам-гъл.

— Не позна — рече Билбо, който за щастие току-що си беше извадил ръката от джоба. — Опитай пак!

— С-с-с-с — изсъска Ам-гъл разярено. Той прехвърляше наум всички неща, които носеше в своите джобове: рибени кости, зъби от гоблини, плесенясали раковини, парченце от крило на прилеп, един остър камък, за да си точи на него зъбите, и други подобни боклуци. Чудеше се какво ли носят другите в своите джобове.

— Нож! — рече Ам-гъл най-накрая.

— Пак не позна! — зарадва се Билбо, който беше загубил ножа си преди време. — Хайде, последен опит!

Сега Ам-гъл беше в много по-тежко положение, отколкото преди малко, когато Билбо му зададе гатанката за яйцето. Той съскаше и пръскаше слюнки наоколо, олюляваше се напред-назад, шляпаше по пода с крака и се гърчеше като червей, но не смееше да изхаби и третия, последен отговор.

Хайде! — обади се пак Билбо. — Чакам те!

Той се мъчеше да изглежда спокоен и весел, но съвсем не беше сигурен как ще свърши играта и дали Ам-гъл няма в края на краищата да отгатне.

— Времето изтече! — заяви той.

— Връв или нищо — изписка Ам-гъл, който също не постъпваше честно, като даваше два отговора наведнъж.

— И двата отговора са грешни! — извика Билбо с облекчение, скочи в миг на крака, опря гръб на най-близката стена и насочи напред малкия си меч. Той знаеше, разбира се, че играта на гатанки е свещена и много, много стара и че дори и най-злите твари не смеят да си служат с измама, когато играят на нея. И все пак никак не беше сигурен, че това лигаво създание ще удържи на думата си. Много лесно можеше да намери някакъв предлог, за да се отметне. А нека не забравяме също, че последният въпрос — според древните правила на играта — не беше истинска гатанка.

Ам-гъл обаче не се опита да го нападне веднага. Той бе видял меча в ръката на Билбо, затова си седеше кротко, като потръпваше нервно и си шепнеше нещо. Накрая Билбо не издържа.

— Е? — рече той. — Какво стана с обещанието ти? Аз искам да се махна оттук и ти си длъжен да ми покажеш пътя.