Средното царство

ЧУН КУО. Думите означават Средното царство и от 221 г. сл.Хр., когато Първият император, Чин Ши Хуан, обединява Седемте воюващи държави, точно така „чернокосите“, ХАН, наричат своята държава. Средното царство за тях е било целият свят, ограден от север и от запад с огромни планински вериги, а от изток и от юг — с море. Отвъд имало само пустиня и варварство. Така било две хиляди години и шестнадесет велики династии време. Чун Куо било Средното царство, самият център на човешкия свят, а неговият император — Синът на Небесата, Единственият. Но през XVIII век в този свят нахлуват младите и агресивни западни сили с тяхното по-добро въоръжение и с непоклатимата си вяра в Прогреса. За изненада на ХАН борбата била неравна и китайският мит за върховна сила и самодостатъчност бил разклатен. В началото на XX век Китай — Чун Куо — бил старият болник на Изтока, „внимателно пазена мумия в херметически запечатан ковчег“. Но след ужасните опустошения през този век Китай израства като една нация гигант, способна да се състезава със Запада и с противниците си от своя собствен Изток — Япония и Корея — за позицията на несравнимата сила. XXI век, „века на Пасифика“, както той е познат още преди да е започнал, Китай посреща превърнал се отново в затворен свят, свят за самия себе си, но този път го обгражда единствено Космосът.