Средното царство

Леман не каза нищо; мислеше. Беше чувал колко високо се котира в момента фамилията Хен. Но дори и в този случай би се наложило да се използва докрай цялото значително влияние на министър Хен, за да бъде убеден Ли Шай Тун да назначи неговия племенник, Хен Ю. И така, както ставаха тия неща, подобна маневра би струвала много — да се плати на съперниците, да се подкупят съветниците, пък и цената на самия пост. Със сигурност щяха да влязат в заеми. И това за кратко време да отслаби меко казано чувствителното влияние на Хен. Щяха изведнъж да се окажат задължени на цяла дузина фамилии. Но в дългосрочен план…

Леман се разсмя изненадано.

— Винаги съм смятал Хен Чи-По за грубиян, на когото му липсва всякакво въображение. Не е от ония хора, които си правят дългосрочни планове. Но това…

Де Вор поклати глава.

— Не се бъркай, Пьотър. Това няма нищо общо с кроенето на планове. Хен Чи-По е човек покварен, както знаем, за наша изгода. Но е и горд. По някое време Лу Кан го е отрязал. Сторил му е нещо, което Хен не е могъл да му прости. Тази маневра е неговият отговор. Неговото отмъщение, ако искаш.

— Ти откъде знаеш всичко това? Де Вор го погледна и се усмихна.

— Кой според теб е купил Ян Лай? Кой според теб ни е казал къде ще бъде Лу Кан в момента?

— Но аз си мислех, че е било заради Едмънд… — Леман се разсмя. — Ама, разбира се. Защо не ми каза?!

Де Вор сви рамене.

— До този момент нямаше значение. Но сега трябва да знаеш с кого си имаме работа. Що за хора са те.

— Значи е сигурно.

— Почти. Но няма нищо — никой, — което, или когото, да можем да купим или унищожим. Ако е Хен Ю и ако всичко си върви както трябва, то ще си покаже. Но който и да е, той ще помни какво е станало с Лу Кан и ще е нащрек с нас — той се разсмя меко. — Не, в бъдеще няма лесно да се справят с нас.

— Ами Ли Шай Тун?

Де Вор разпери ръце, после се извърна. Ето къде беше пределът. Оттам нататък започваха догадките. Той и останалите Седмина, които управляваха Земята, не се подчиняваха на никакви закони и разпоредби освен техните собствени. Изцяло от тях зависеше дали ще дойде промяната; дали Човекът още веднъж ще се опита да литне към звездите. Думите на Де Вор, колкото и да бяха верни за всички останали, не важаха за Седмината. Те не можеха да бъдат купени — половината от всичко съществуващо беше тяхна собственост, — нито пък, както изглеждаше, можеха да бъдат унищожени. За повече от век никой не бе дръзнал да оспори властта им.

— Тангът е човек, каквото и да си мислят някои.

Леман погледна Де Вор с любопитство, но задържа езика си зад зъбите.

— Тоест — все пак податлив на влияния — добави той след секунда. — И когато види, че приливът на събитията настъпва…

— Ще ни пререже гърлата.