Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Очите на Джиян изскочиха. Реакцията на Лу го беше стреснала. Ръката му бръкна в джоба и взе да рови, после хвърли три тежки жетона на масата. Всеки беше за по 500 юана.
Чен се принуди да се успокои и отпусна хватката си върху дръжката на ножа. Но беше забелязал колко втренчено го наблюдават Лу и хората му и знаеше, че им е заповядано да го довършат, ако се стигнеше до неприятности. Усмихна им се окуражително, после забеляза, че и Лу отпуска хватката си. Едрият прибра ножа си в канията, след това се наведе напред и захлупи с шепа трите жетона с цвят на слонова кост.
— 1500, а? — изсумтя той, извърна се леко и се ухили на своите хора. — Е, така става, не смяташ ли и ти така, Као Джиян?
— 1200 — Джиян потърка врата си. — Ти каза 1200.
— Така ли казах? — изсмя се Лу вече почти меко, после кимна. — Сигурно, Као Джиян. Но ти ме накара да поработя, за да си получа парите. Та нека кажем, че сме приключили с това, а и аз ще забравя, че си ме ядосал.
Чен присви очи, вперил поглед в Джиян — как му се искаше той да пропусне това покрай ушите си! Само че Джиян не беше приключил. Обърна се и отново срещна едноокия поглед на Лу.
— Много ме разочарова, Лу Мин-Шао. Мислех те за мъж, който държи на думата си. Да си искаш парите седмица по-рано — това го разбирам. Един мъж трябва да пази онова, което е негово. Пък и допълнителните 200 юана — и това го разбирам. Парите не са нещо мъртво. Те са живи, растат, трябва да ги храниш. Но тези отгоре… — той поклати глава. — Ще тръгне приказка, че Лу Мин-Шао е алчен. Че дава дума, а после взема онова, което не е негово.
Лу Бакенбарда метна кръвнишки поглед на Джиян, опрял ръце в дръжката на ножа си.
— Дръзваш да го кажеш, Као Джиян?
Джиян поклати глава.
— Не аз. Но тук има и други хора, които видяха какво стана. Не можеш да накараш всички да млъкнат, Лу Мин-Шао. Пък и знаеш как е. Мълвата лети като птичка. Скоро цялата Мрежа ще знае. И после какво, а? Кой после ще дойде при тебе да ти иска пари на заем?
Гърдите на Лу се издигаха и спускаха, единственото му око ядно се бе забило в лицето на Джиян. След това той се извърна рязко и излая към един от оръженосците си:
— Дай му 300! Веднага!
Човекът взе да бърка в кесията, която висеше на колана му, после хвърли три гладки чипа пред Джиян.
Джиян се усмихна.
— Хубаво ми беше да поработя с тебе, Лу Мин-Шао. Да ти се родят много синове!
Но Лу Бакенбарда му бе обърнал гръб и вече бе прекосил стаята наполовина, псувайки под носа си.
Когато изчезна, Чен се наведе ядосано напред.
— На какво, мамка ти, си играеш, а, Джиян? Почти го накара да ни убие!
Джиян се разсмя.
— Ама как го ядосах, а?
— Ядосал го бил! — Чен смаяно поклати глава. — И какво разправяше, че си вземал от другаде? Какви си ги забъркал?
Усмивката на Джиян стана още по-широка.
— Мислех си напоследък за това-онова…
— Мислел си бил! — Чен вдигна халбата си и сръбна глътка. Преценяващият блясък в очите на Джиян го изпълваше с опасения.
Джиян се облегна напред и заговори шепнешком.
— Да, мислех си. Правех разни планове. За нещо, което ще направи и двама ни богати.
Чен пресуши халбата си, сложи я на масата, после бавно се облегна назад, без да откъсва очи от партньора си.
— Това, което вече имам, ми стига, Джиян. Защо да искам още? Сега, ако поискам, мога да се измъкна оттук.
Джиян се изправи на стола си, изпълнен с презрение.
— Само ТОВА ли ти стига? Да се измъкнеш оттук? Дотам ли се простират амбициите ти? — той отново се наведе напред, но този път съскаше. — Е, аз пък искам повече! Искам да стана цар тук, долу, в Мрежата. Голяма клечка. Разбра ли ме, Чен? Не ща сигурност и ред и всичките тия простотии; искам власт! Тук, където мога да я упражнявам! А пък за това трябват пари.
По съседните маси заизвръщаха глави — любопитни, ала обзети от летаргия. Чен отвърна на студения, безстрастен поглед на един — пословичен символ на транса, предизвикан от арфидис — със студено презрение. После се разсмя тихичко и отново погледна Джиян.
— Ти си луд, Джиян. За това трябва и още нещо освен пари. Не можеш да си купиш банда тук, трябва да си я събереш, да си я СПЕЧЕЛИШ също като Лу Бакенбарда. Ти не си от тоя отбор, Джиян. Тия от неговата порода биха те схрускали на закуска! Освен това говориш за суми, за които ние двамата не бихме могли дори да си мечтаем!
Джиян поклати глава.
— Не си прав.
Чен сведе поглед, раздразнен от упорството на Джиян.
— Зарежи го, а? По-добре вземай каквото имаш и се измъквай оттук. Искам да кажа, ако ти е останало нещо, след като върна парите на Бакенбарда.
Джиян се разсмя предупредително.