Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Откъде искаш да започна, Пиърс? — Не си направи труда да го погледне. — Не ме очакваше в Рим, нали?
Лявата й ръка докосна хълбока й. Жестът беше обвинителен. Датчикът бе имплантиран миналата година по време на коремна операция. Точно на това място.
Сейчан потвърди опасенията на Грей.
— Беше достатъчно подозрително, че се измъкнах така лесно в Банкок. А след като нямаше сериозно преследване, бях сигурна, че нещо не е наред. — Обърна се и повдигна вежда към Грей. — Агент на Гилдията бяга от плен без никакви последствия, само с повърхностно издирване?
— Намерила си импланта.
— Определено си ви бива, признавам. Трудно беше да го намеря. Дори цялостен магнитен резонанс в Санкт Петербург не успя да го разкрие. Преди пет месеца наех един доктор да ме отвори. Точно там, където ме оперирахте.
Това бе недостатъкът на плана на Пейнтър. Бяха подценили параноята на Сейчан.
— Операцията продължи три часа — продължи тя със заплашителни нотки в гласа. — Гледах всичко на монитора. Намериха импланта в заздравялата рана. Раната, която получих, докато спасявах твоя живот, Пиърс.
Гневът бе сковал лицето й, но Грей успя да забележи леката болка в очите й.
— Значи си махнала датчика. — Грей си представи лъкатушещия път по картата. — Но си го задържала.
— Оказа се, че е полезен. Позволяваше ми да се крия. Можех да го оставя някъде за известно време и да отида където си поискам.
— Както си направила във Венеция.
Тя сви рамене.
— Градът, в който живееше уредникът, когото уби. И в който продължава да живее семейството му.
Остави обвинението да увисне във въздуха. Сейчан поклати едва-едва глава и извърна поглед. На Грей му бе трудно да разчете танца на емоциите, прелетели по лицето й.
— Момичето имаше котка — рече тя малко по-тихо. — На оранжеви ивици и с кожена каишка.
Грей знаеше, че „момичето“ е дъщерята на уредника. Значи Сейчан наистина бе отишла да провери семейството. Доближила ги бе достатъчно, за да наблюдава простата рутина на живота на едно семейство, разбито от смъртта на съпруг и баща. Сигурно беше поставила датчика в каишката на котката. Умен ход. Котката скита по улиците и покривите и така датчикът изглежда активен. Нищо чудно, че агентите на място не бяха открили следа от нея в квартала. А докато копоите бяха душили лъжливата следа, истинската котка беше успяла да се измъкне.
Искаше повече отговори от тази жена. Един въпрос го глождеше особено силно. Така и не бяха завършили този разговор.
— Ами твърдението ти, че си двоен…
Сейчан го погледна остро. Физиономията й не се промени, но очите й бяха станали като кремък и го предупреждаваха да замълчи. Грей се канеше да я пита за твърдението й, че е къртица в Гилдията, двоен агент, внедрен от западните сили, но тя явно не искаше да говори на тази тема пред други хора. Или пък може би разчиташе изражението и неправилно? Може би горчивината в очите й бе просто подигравка за наивността му? Спомни си последните й думи в Банкок.
„Довери ми се, Грей. Ей тоничко поне“.
Вперил поглед в нея, той изостави въпроса.
Засега.
— Тогава защо си в Рим? Защо да се срещаме по такъв начин? — Грей посочи Рейчъл.
— Защото се нуждая от разменна монета.
— Нещо, което да използваш срещу мен ли? — Грей хвърли бърз поглед към Рейчъл.
— Не. Нещо, което да предложа на Гилдията. След станалото в Камбоджа започнаха да се съмняват в лоялността ми. А и доколкото знам, Гилдията е започнала да души около атентата в „Свети Петър“. Нещо е събудило интереса им. После чух, че монсеньор Верона е замесен в този инцидент…
— Инцидент? — избухна Рейчъл. — Та той е в кома!
Сейчан не й обърна внимание.
— Затова дойдох тук. Предположих, че мога да се възползвам от ситуацията. Ако успея да науча нещо жизненоважно за атаката, бих могла да си спечеля отново пълното доверие на Гилдията.
Грей я погледна внимателно. Въпреки коравосърдечните й думи доводите й бяха същите като онези преди две години. Твърдеше, че била внедрена в Гилдията, за да разбере кои са лидерите й. Единственият начин да се издига по кървавата стълба на сенчестата йерархия бе да дава резултати.
— Мислех да разпитам Рейчъл — обясни тя. — Но когато отидох там, открих, че някой претърсва апартамента й.
Грей се обърна към Рейчъл, която кимна утвърдително, но гневните пламъчета продължаваха да играят в очите й.
— Гилдията реши, че убийците са търсили нещо от убития свещеник. Нещо, от което отчаяно са се нуждаели. Вероятно са претърсили тялото му, но експлозията не им е оставила много време за действие. Не са успели да претърсят монсеньора.