Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Не беше нужно да се пишеш доброволец — отговори Грей, докато чакаше някой да вдигне телефона.
— Доброволец ли? — намръщи се Ковалски. — При надница и половина? Това си беше чисто изнудване. Имам да издържам приятелка.
Грей така и не можеше да разбере връзката между бившия моряк и университетската преподавателка, но тя поне го караше да се къпе по-често. Дори черната четина на главата му беше подстригана по-грижливо.
Махна му с ръка да продължат. Продължаваше да чака свързване със Службата за опазване на културното наследство, където работеше Рейчъл. Преди да тръгне от Вашингтон, планът беше да се срещнат пред международния терминал, но я нямаше никаква. Опита се да я намери в дома й и на мобилния телефон, но никой не отговаряше. Реши, че е попаднала в задръстване, и останаха да висят на терминала още половин час.
Докато чакаха, се обади в Сигма. По това време у дома беше малко след полунощ. Директорът го запозна с подробностите около провалената операция в Ню Джързи. Монк попаднал в престрелка. Всичко май бяло свързано с някаква екотерористична група, но засега информацията беше оскъдна.
Щом чу това, на Грей му се прииска да скочи в първия самолет и да се върне, но Пейнтър настоятелно го увери, че засега нещата са овладени. Интересуващият ги човек бил на сигурно място и в момента го разпитвали. На Грей бе наредено да продължи със задачата си.
Накрая в ухото му зазвуча строг женски глас, който говореше бързо на италиански. Грей беше излизал с Рейчъл повече от година и можеше да се оправя горе-долу с езика.
— Лейтенант Верона не е в Службата за опазване на културното наследство. Според списъка в момента е в отпуск. Може би някой друг служител може да ви помогне…
— Не, благодаря. Grazie.
Затвори и прибра телефона в джоба си. Знаеше, че Рейчъл смята да излиза в отпуск, но се беше надявал по една или друга причина да е в службата си. Започна да се тревожи. Къде ли се беше дянала?
Качиха се в едно такси и партньорът му го погледна.
— А болницата? Онази, в която са приели вуйчо й?
— Да бе — кимна Грей. Трябваше да се сети. Може пък състоянието на вуйчо й да се беше влошило. Подобно нещо със сигурност би я ангажирало и в тревогата си лесно би могла да забрави за срещата.
Обади се на телефонни услуги и го прехвърлиха на оператора на болницата. Опитът да се свърже със стаята на Вигор не беше успешен. Вместо това се обади дежурната сестра.
— Монсеньор Верона е в интензивното — каза жената. — Повече информация можете да получите единствено от близките му или от полицията.
— Просто исках да разбера дали племенницата му не е там. Лейтенант Рейчъл Верона.
Тонът на сестрата се смекчи.
— А, неговата nipote. Bellissima ragazza. Прекара часове тук. Но снощи си тръгна и тази сутрин не е идвала.
— Ако се появи, бихте ли й предали, че съм я търсил? — Грей остави телефонния си номер.
Прибра телефона, отпусна се в седалката и се загледа през прозореца. Таксито се носеше по магистралата към центъра на Рим. Рейчъл им бе запазила стая в малък хотел. Грей беше отсядал там и преди. По времето, когато ходеха.
Помъчи се да намери друго обяснение за отсъствието й. Къде ли беше отишла? Тревогата заплашваше да се превърне в паника. Искаше му се таксито да се движи по-бързо.
Реши да провери дали няма съобщения на рецепцията, след което да отиде направо в апартамента й. Намираше се само на няколко пресечки от хотела.
Но все пак това щеше да отнеме време.
Твърде много време.
С всеки изминат километър сърцето му биеше все по-силно, ръката му се вкопчи в коляното му. Когато най-сетне минаха през старите градски порти и се насочиха към центъра, таксито буквално запълзя. Улиците ставаха все по-тесни и по-тесни. Пешеходците се дърпаха настрани; между колите се провираха велосипедисти.
Накрая таксито отби по пресечката и спря пред малкия хотел. Грей бързо изскочи навън, грабна сака си и остави Ковалски да се занимава с плащането.
От улицата хотелът бе почти незабележим. На малка месингова плоча на стената, не по-голяма от дланта на Грей, пишеше „Casa di Cartina“. Заемаше три долепени една до друга сгради, строени през 18 век. До малката рецепция се стигаше по късо стълбище, водещо надолу.
Причината за името на хотела стана очевидна, когато звънчето на вратата оповести пристигането на Грей. И четирите стени на помещението бяха покрити със стари карти и планове. Собствениците на хотела бяха потомци на много поколения пътешественици и моряци, които можеха да се проследят до времето на Христофор Колумб.