Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Но без първия файл не можем да го докажем — рече Пейнтър.
— И все пак професорът е измъчван и убит сигурно именно затова. Нападателите явно са имали заповед да унищожат всички данни за първия файл… както и всеки, който е знаел за съществуването му. И почти успяха.
Пейнтър се намръщи.
— И все пак единственото, с което разполагаме, са думите на госпожица Солдерич. А според нея дори професорът не бил напълно сигурен дали става въпрос за нестабилност. Образците може да са от два различни хибрида. Може помежду им да няма нищо общо.
— И какъв е следващият ни ход?
— Мисля, че е време да идем до източника на всичко това.
Монк погледна логото във форма на зърно, отпечатано върху папката на бюрото на Пейнтър.
— „Виатус“.
— Да. Всичко води към въпросната норвежка корпорация. Нали прочете доклада за символа, жигосан върху момчето и професора.
Монк се намръщи с отвращение.
— Разделеният на четири кръг. Някакъв езически кръст.
— Първоначалната хипотеза е, че е възможно да е емблема на екотерористи. И е възможно да е точно това. Може би някакви ненормални водят лична вендета срещу „Виатус“. И може би първият файл е съдържал някаква следа за всичко това. — Пейнтър въздъхна и се протегна. — Както и да е, крайно време е да поговорим с главния изпълнителен директор на „Виатус Интернешънъл“ Ивар Карлсен.
— Ами ако не желае да говори?
— При две убийства на два континента е по-добре да си развърже езика. Лошите отзиви в пресата съсипват цената на акциите по-бързо и от най-мрачните отчети и баланси.
— Кога да…
Прекъсна го настоятелно почукване на вратата. Двамата се обърнаха едновременно. Кат влезе забързано и тръгна към бюрото. Монк протегна ръка към нея, но тя не му обърна внимание.
Пейнтър се поизправи в стола си. Това не вещаеше нищо добро…
Кат беше присвила загрижено очи. Бузите й бяха зачервени, сякаш бе тичала насам.
— Имаме проблем.
— Какъв? — попита Пейнтър.
— Трябваше да се сетя по-рано — горчиво рече тя. — Явно нашето запитване и това на Интерпол са се оплели някъде над Атлантика. Нито едната, нито другата страна не си е дала сметка, че говорим за два отделни инцидента. Ама че глупост. Като кучета, които си гонят опашките.
— Какво има? — отново попита Пейнтър.
Монк хвана ръката на жена си.
— По-полека, скъпа. Дишай дълбоко.
Предложението му само я ядоса още повече, но тя все пак стисна ръката му.
— Още едно убийство. Друг мъртвец, белязан с кръста и кръга.
— Къде?
— В Рим — рече Кат. — Във Ватикана.
Не беше нужно да обяснява повече.
07:30
Рим, Италия
— Хайде всички да запазим спокойствие — каза Сейчан. Пистолетът в ръката й беше неподвижен като скала.
Стоящият зад Грей Ковалски пусна багажа, вдигна ръце и каза кисело:
— Мразя да пътувам с теб, Грей. Честна дума.
Грей не му обърна внимание и се обърна към бившата убийца на Гилдията… тоест ако наистина беше бивша.
— Сейчан, какво правиш?
В думите му имаше куп въпроси. Какво прави тя в Рим? Защо държи Рейчъл за заложница? Защо е насочила пистолет към него? Как изобщо може да е тук?
Сателитният сигнал от импланта й твърдеше, че се намира във Венеция. Пейнтър щеше да му се обади веднага, ако забележат, че е тръгнала към Рим.
Тя подмина въпроса му и на свой ред попита:
— Оръжие?
И кимна към Ковалски, отправяйки въпроса и към него.
— Не.
Сейчан изгледа Грей, сякаш претегляше истинността на отговора, после сви рамене, прибра пистолета и влезе в стаята. Движеше се с грацията на лъвица, цялата крака и скрита сила. Грей не се съмняваше, че може да извади пистолета, преди той да успее да мигне.
— В такъв случай можем да поговорим като приятели — рече тя насмешливо и подхвърли на Грей малко ключе. Явно беше за белезниците на Рейчъл.
Той го улови, отиде до леглото и се наведе да я освободи.
— Добре ли си? — прошепна в ухото й, докато пъхаше ключето в ключалката. Бузите им бяха една до друга. Тилът й миришеше познато, събуждаше стари чувства и разпалваше жарава, която бе смятал за отдавна изстинала. Когато се изправи, забеляза, че е пуснала косата си по-дълга, до под раменете. Освен това беше отслабнала и скулите й изпъкваха повече, с което приликата й с Одри Хепбърн ставаше още по-голяма.
Рейчъл разтърка освободената си китка. Трепереше от ярост и смущение.
— Добре съм. Всъщност няма да е зле да чуеш какво има да казва. — Сниши глас. — Само внимавай. Напрегната е като тетива.
Грей се обърна към Сейчан. Тя отиде до прозореца и се загледа над покривите на Рим. Кривата на Колизея се очертаваше на фона на небето.