Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Но те вече бяха стигнали лабораторията.
Андреа и Крийд се хвърлиха вътре. Монк се метна напред — един куршум изсвистя над главата му, — грабна куфарчето и се претърколи в лабораторията.
В следващия миг Крийд затръшна вратата.
— Заключва се автоматично — каза Андреа. Трепереше и гледаше да стои колкото се може по-далеч от стола, на който бе вързано тялото на д-р Малой.
Монк се изправи с пистолет в едната ръка и куфарчето в другата.
— Къде е входът?
Андреа се обърна и посочи тавана над лабораторната маса. Квадратният панел беше отбелязан със знак за високо напрежение.
Монк се обърна към Крийд.
— Качи я горе. И не спирайте.
— А ти?
— Не се безпокой за мен. Ще дойда след вас. Хайде, по-живо!
Докато Крийд вдигаше Андреа на масата, Монк се отпусна на коляно. Трябваше да спечели достатъчно време, за да могат двамата да се измъкнат. Знаеше, че е жизненоважно жената да бъде спасена. Д-р Малой явно й беше казал нещо — нещо, за което си заслужаваше да бъде убита. Каквото и да бе то, Монк искаше да го знае.
Крийд вече беше отворил капака и буташе с двете си ръце Андреа през него.
Като използва трупа на стола като прикритие, Монк отвори куфарчето, без да го гледа — не откъсваше поглед от вратата. Заключена или не, тя не предлагаше по-голяма защита от лист тоалетна хартия. Особено като се имаше предвид огневата мощ на кучите синове.
А на него му оставаха само два патрона. Трябваше да извади резервния пълнител.
Тъкмо посягаше към него, когато дръжката на вратата се пръсна заедно с голяма част от касата. От удара вратата се отвори широко.
За миг Монк видя развяващ се шлифер и стреля. Два пъти. Затворът на пистолета му остана в задно положение — пълнителят беше празен.
Стрелецът изчезна.
Монк грабна втория пълнител. С периферното си зрение забеляза нечия ръка да маха оттатък вратата. Черен метален предмет с размерите на бейзболна топка полетя в стаята.
„Ох, мамка му…“
Граната.
Пусна пистолета и пълнителя. Все още застанал на коляно, вдигна отвореното куфарче, улови гранатата и щракна закопчалките. Изправи се, замахна и метна куфарчето през отворената врата.
То прелиташе през прага, а Монк вече се движеше. Обърна се, скочи върху масата и се хвърли право към отвора на тавана.
— Бягайте!
Късно.
Експлозията ги оглуши и ослепи. Ударната вълна захвърли Монк в тясното пространство между етажите. Той блъсна с глава тръбата на някакъв климатик и се стовари върху Крийд. Последва кратка схватка, докато се освободят. Монк получи лакът в окото.
Зашеметен и ругаещ, той махна на другите да продължат. Съмняваше се, че стрелците ще ги последват, но нямаше намерение да сваля гарда, докато не се озоват на сигурно място. За предпочитане с много оръжия.
Запрепъваха се напред, оглушени и заслепени.
Както бе казала Андреа, сервизното пространство имаше мостчета за по-голямо удобство на техниците. Не им отне много време да се измъкнат от недрата на сградата и да се озоват в хаоса горе. Полицията вече беше пристигнала. Посрещнаха ги безброй патрулни коли, микробуси и прииждащи журналисти.
Полицаите ги заобиколиха в мига, в който се озоваха навън. Монк не успя да отвори уста, когато нечия ръка го сграбчи, дръпна го настрани и му показа значка.
— Вътрешна сигурност — обяви гигантът. — Доктор Кокалис, имаме заповед от Вашингтон да ви заведем на сигурно място.
Монк не възрази. Заповедта определено му допадаше. Но докато го отвеждаха, отчаяно погледна назад към сградата.
Кат щеше да го убие.
Онова куфарче струваше майка си и баща си.
6.
11 октомври, 06:28
Фиумичино, Италия
„Къде се е дянала?“
Грей излезе от терминала на главното летище на Рим и тръгна към стоянката на такситата. Свиреха клаксони, ръмжаха туристически автобуси. Дори в този ранен час летището беше претоварено от сновящи автомобили и пристигащи и заминаващи пътници.
Докато си пробиваше път през тълпата, държеше телефона до ухото си. Вървенето му се улесняваше от извисяващия се гигант, който разчистваше пътя пред него подобно на бивол, прегазващ придошла река. Грей вървеше непосредствено след бодигарда си. Джо Ковалски не беше от ентусиазираните пътници: като бивш моряк определено предпочиташе откритото море пред пътническите самолети. Непрекъснато се оплакваше, докато вървяха към такситата.
— И защо са ги направили толкова тесни тия седалки? — Великанът разкърши врат и го погледна кисело. — Коленете ми направо ми търкаха ушите. Сякаш от проклетата авиолиния искаха да ми правят преглед на простатата. Щях да го преживея, ако имаха поне една стюардеса. Онова момиче с мустака не се брои.