Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
— Какво има? — заекна Трип в опит да спечели време.
— Трип — проговори Бел с мъртвешки глас — сваляй си ботушите или ще ти строша и двете колена.
Трип видя огъня на безумието, танцуващ в очите на мъжа пред него. Бързо се приведе и малко остана да тупне по задник, докато трескаво развързваше ботушите си. Това беше някакъв кошмар, не можеше да е наистина… Тримата се събуха и вдигнаха глави към Бел.
— А сега обратно към града.
— Какво? — Лицето на Трип съвсем посивя. — За Бога, Бел, ти не можеш…
— Тръгвай, Трип, или ще умреш тук. Твоите момчета пребиха и осакатиха Гари, опитаха се съща така да убият и мен. А сега тръгвайте или ще ви натръшкам и тримата тук като трупи!
В храсталака запукаха съчки и след миг Дювал изскочи на полянката, последван от другите от горния лагер.
— Трип! — Дювал гълташе думите докато тичаше. — Тоя Бел, той…
Мъжете тичаха с пушките си. Клей Бел повдигна револвера си.
— Хвърлете оръжието!
Някаква червенокоса върлина се опита да се прицели в него и револверът на Бел изгърмя. Върлината изрева и изтърва пушката, стиснал със здравата си ръка разтрошеното си рамо.
— Вие, също! Сваляйте си ботушите!
След като раздели деветимата мъже на две групи, той ги подкара към града по каменистото дъно на Просеката само по чорапи.
Яздеше зад само на няколко ярда и непрекъснато ги подбутваше да бързат. Чорапите им се разкъсаха, и те бързо закуцаха с разкървавени и разранени ходила. Добраха се до пустинята и той ги съпроводи доста навътре, далеч от укритието и сянката на хълмовете, където вече ги остави.
— Каквото повикало, такова се обадило — каза им той. — Ако ви стиска, пак се върнете… ще ви чакам.
Светът около него се люшкаше целият, а очите си държеше отворени с последни усилия на волята. Обърна коня и го препусна в галоп по пътя към фермата. Разсъдъкът му беше съвсем размътен. Ако някой от тях го мернеше само, щеше да е по-безпомощна цел и от птица в клетка. Устата му бърбореше неясни и несвързани думи, а главата си усещаше като съд полунапълнен с кръв, която се плискаше при всяка стъпка на коня. Животното си знаеше пътя към дома и нямаше нужда от подканяне.
Ханк Рууни изтича да го посрещне.
— Шефе! Вече се бяхме отчаяли да те видим жив!
Той се вкопчи в поводите да не падне.
— Шерифът идвал ли е тук? Да търси Браун?
Рууни беше озадачен.
— Шерифът ли? Не, не съм ги виждал насам. Какво не е наред с Браун?
Трип успял да прекара няколко от хората си през Просеката пеша. Излезли в гръб на Браун и Джаксън и успели да изтласкат двамата мъже. Бел им заповяда да се върнат в Просеката. Този път щяха да се окопаят в една пещера, която им предлагаше отлично укритие и една почти непревзимаема позиция.
Ханк Рууни смъкна останките от ризата на Бел и почисти раната на рамото му. Дълго преди да завърши с почистването и превръзката, Клей вече спеше.
Минаха два спокойни дни, през които нищо не се случи. Джоунс Дребосъка раздвижваше разнебитената си китка и ставаше все по-мрачен и по-мрачен. Никой не знаеше дали Бърт Гари беше още жив.
Клей Бел спеше, пробуди се само колкото да обиколи фермата, нахрани се и пак заспа. Не се забелязваше никакво раздвижване откъм лагера на дървосекачите зад бялата скала. Стояха си така и чакаха, без никой да знае какво.
Ядосани от принудителното си бездействие и без съмнение извън себе си от гняв заради случилото се в Просеката, те крещяха оскърбления към стражите, в опит да ги предизвикат. Един дървосекач толкова ме бе дошъл куражът, че се приближи съвсем плътно до разделителната ивица на бялата скала. Когато му оставаше само още една крачка да я настъпи, Ханк Рууни опари краката му с куршум; смелчагата си плю на петите, подпомогна от цял рояк куршуми подире му.
Харди Тибот не се обаждаше. Дните се точеха един след друг. Бел се трудеше над сметките си и два пъти ходи до Просеката. Раните му вече се оправяха и той се чувстваше значително по-добре. Вече можеше да използва и дясната си ръка, макар и все още да изпитваше болка и дискомфорт.
Бил Кофин се беше отбил да види как са кравите на връщане от Пайъти.
— Дебелеят, шефе. Здрави мръвки трупат там.
Дежурните на Просеката не забелязваха нищо обезпокоително. До този момент Девит не бе повторил опита си да нахлуе па оттам.
Ездачите на Б-Бар неуморно патрулираха границите на участъка си. Пръстенът от хълмове и възвишения около Дийп Крийк улесняваше донякъде задачата им, защото повечето от тях представляваха голи скали, по които човек би могъл да изпълзи с ръце и крака, но превозни средства, а дори и кон, в никакъв случай не можеха да се промъкнат.