Стрелците от гористите равнини
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Год: Издание: «Универс»
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Стрелците от гористите равнини». Краткое содержание книги:
Добра се до Дийп Крийк и поведе коня през потока нагоре по брега. Треската отново го беше сграбчила, и рамото му, разбудено от боравенето с тежкото седло, представляваше източник на непресъхваща агония. Целият се тресеше от болка и гняв; студът и нощта вече едва достигаха до съзнанието му.
Нищо такова не беше си просил. Беше си живял уединено и спокойно, настрани от старите пътища, пиянските свади и студенокръвните убийци, които познаваше не малко. Внимателно бе започнал да изгражда живота си тук с мисълта за бъдещето. А сега алчността на един единствен човек можеше да разруши всичко съградено от него, можеше да съсипе съдбите на много хора и отнеме живота на един чудесен млад каубой, който не бе причинил зло никому.
Бърт Гари изгаряше в треска, останал без едно око и с белези за цял живот, и сигурно скоро щеше да се помине, поради безмилостната бруталност на този човек.
А някой от засада се бе опитал да убие самия Клей.
Клоните го шибаха по раменете и главата му натежа. От тежката болка му се виеше свят и виждаше луната само кат бледо сияние. Дърветата сякаш го бяха оплели в прегръдката си. Олюляваше се като пиян на седлото и също като на пиян мозъкът му се дълбаеше само от една мисъл — да се добере до тези, причинили му всичко това, и да се бие, да руши, да убива…
Внезапно усети мустангът под него да се напряга и видя как ушите му щръкнаха тревожно. Инстинктът мигновено се пробуди у него, дългият му живот сред опасността беше породил опит, който мигновено го разбуди. Той дръпна поводите и се ослуша.
За момент до слуха му не долиташе нищо, освен ромола на водата… и тогава долови дим от огън и чу гласове.
Бяха гласове на непознати хора; неговите хора нямаше какво да правят тук, макар и недалеч от Просеката, защото задачата им беше да пазят самата Просека.
Устата му внезапно пресъхна и нещо се размърда вътре в него. Значи бяха успели да се промъкнат. Може би бяха успели да убият и Браун и Джаксън… гневът го сграбчи с такава сила, че цялото му тяло затрепера.
Изпращя съчка и нечий глас се обади:
— Пит Симънс им изкара ангелите когато преби оня хлапак Гари. Войната свърши.
Кървавочервена пелена се спусна пред очите му. Левият му револвер се озова в ръката му, а от гърдите му се изтръгна див рев, изпълнен с болка и ярост. В следващия миг пришпори лудо коня и излетя от храстите в светлината на огъня.
Стреснатите дървосекачи наскачаха като обезумели. Един направи опит да сграбчи пушката си, но куршумът на Бел раздроби рамото му и мъжът изрева; пушката се изтръгна от осакатената му ръка. Следващият му куршум разби каната с кафето, друг разпръсна въглените от огъня, пръскайки искри навсякъде. След миг изчезна в мрака от другата страна на лагера им с револвер изригващ пламък.
После извърна коня си, олюлявайки се на седлото му със сгърчено и безмилостно лице. Вдигна револвера и започна да прострелва всичко, което виждаха очите му.
Презареди и този проби тигана, изпразни съда им с вода, разби стойката с пушките им, и опърли ребрата на един, посегнал към револвера си.
Спря коня и пак презареди. После го насочи към периферията на лагера.
Глава 9
Наоколо не се виждаше никой от дървосекачите. Той опъна поводите и насочи коня към Просеката. Нямаше начин да не са оставили някой да пази там; на всяка цена трябваше да разбере какво се е случило на хората му.
Рамото го пронизваше със стържещата болка, с което увеличаваше още повече яростта му. Но точно в този момент той имаше нужда от болката, защото тя го поддържаше.
Успя да се доближи до тримата мъже, които пазеха Просеката, без да го чуят. Конят му се бе промъкнал по гъстия слой опадали борови иглици, където копитата му не издаваха никакъв шум. Лицата им се белееха в мрака с отразената светлина на пламъците, дочу смеха им, усети дима на огъня им, примесен с аромата на прясно сварено кафе.
Отдели се от сенките безшумно като привидение и спря коня. Трип тревожно се огледа и след миг скочи панически на крака.
Клей Бел седеше като разпънат на седлото, с лице изкривено в жестоката маска на отмъщението, целият опръскан в кръв, с очи подивели от болката в черепа му и жестоката агония от раната.
В лявата си ръка държеше с показна небрежност револвер.
— Сваляйте си ботушите.
То не повиши глас, но скалните стени на дефилето сякаш отекнаха с пълна сила. Боб Трип се втренчи в него с разтреперана уста.
— Сваляйте ги! — Той придружи подканянето си с куршум в огъня.