Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Една-единствена девица остана сама в пухеното си легло в огромната спалня, където нахлуваше развратното ехо на града. Все повече уплашена от самата себе си, Македа се чувстваше безсилна да откъсне мислите си от Асадарон. Що се отнася до красивия асириец, той бе освободил охраната си и се разхождаше из града, омаян и печален. Бе отблъснал поканите за най-любопитни сладострастия, дори и танцьорката, която бе запазил няколко часа по-рано, за да го развлича след церемониите.
Мрачен и ядосан, той се прибра в лагера си и повика в палатката си поета, който винаги пътуваше с него.
— Съчини ми — каза му той — най-хубавата песен за „Най-чистата Перла“.
— Аз не я познавам — отговори поетът.
— Тогава ми съчини най-хубавата песен за най-красивата жена на света и тя ще е песен за Перлата.
Тогава поетът създаде толкова красива песен, че Асадарон си я тананика до сутринта.
Подвизите на Асадарон
Асадарон се обърна към Македа, сякаш за да й посвети вълнението, спомена и храбростта си…
Принц Асадарон разказваше на свой ред за страшните си подвизи. Всеки гост искаше царицата да запази траен спомен за него и й разкриваше някоя случка от живота си.
Царете разказваха за победите си, принцовете — как били на лов за страшни зверове в недостъпните им леговища в дълбоки гори или по върховете на далечни планини, а военочелниците рисуваха битки и храброст, които будеха възхищение.
Царицата слушаше с детско любопитство, възкликваше от удоволствие или от уплаха, пляскаше с ръце и бе така пленителна, че цялата редица монарси и герои бе готова, само при едно нейно мигване да сложи в краката й всичките си победи и цялата си слава.
До този момент само Асадарон мълчеше, безразличен към всички тези епопеи. Може би мечтаеше за още по-бляскава победа?
В това време около царския подиум пиршеството бе възобновено. След като предния ден народът бе нахранен до насита, сега предстоеше да бъдат задоволени свещеници, сановници и армия. Отново организираха угощение за десет хиляди души и на него отново, с грация и усмивка, присъстваше Македа. Макар рангът на поканените да им налагаше по-голяма въздържаност те бяха шумни и бързо се напиваха, тъй като робите постоянно им доливаха чашите.
В безкрайния шум Македа трудно чуваше думите на Асадарон, който най-после, изправен разказа, подкрепяйки се с жестове за най-големия си подвиг.
— Срещал съм много животни от всякакъв вид. Чичо ми, Салманасар искаше да притежава двойка от всички най-странни видове. Той имаше значителна сбирка и отвсякъде се стичаха царе и князе да й се възхищават. Веднъж един мореплавател каза на моя владетел, че в далечните северни страни, където има вечна мъгла, водата е твърда и ледена, дъждът — бял, студен и на парцали, имало огромни лъвове, лапите на които завършвали с копита, а гривите им били черни и гъсти.
„Владетелят пожела да посвети такива животни на Ваал и да ги отглежда в храма на бога на върховните сили“. Тогава, моят баща предложи на брат си, императора, да поведе експедиция в тези убийствени страни. Аз горещо го помолих да ме вземе със себе си и той отстъпи, доволен да постави на изпитание смелостта ми. И така заминахме за Финикия с петдесет изпитани воини. В Тир цар Хирам, макар и изплашен от дръзкия ни проект, ни зае срещу много злато пет големи кораба с платна от собствената си прочута флота. Сформирахме екипажите с най-добрите моряци и натоварихме припаси за шест месеца.
Плавахме спокойно край бреговете на Египет, преминахме през Железни врата, тоест покрай гигантски скали. Нашите кораби следваха брега в посока запад, а после нагоре, на север. Пътуването беше ужасно сред жестокото, постоянно бурно море. Студът сковаваше всичко, а лъчите на слънцето изчезваха в гъстата мъгла, която е характерна за северните страни. След три месеца омразно плаване стигнахме до едно речно устие. На брега научихме от събраните в бедни селца моряци, че голямата им река се нарича Селде. Там открихме установили се за търговия група финикийци.
Те ни приеха с удоволствие и ние пуснахме котва при тях. После изградихме укрепление, за да се предпазваме от евентуални нападения на диваци, живеещи в тези пусти места. И след като си осигурихме тила, поехме нагоре по Селде…
Бреговете на реката бяха гористи и леденостудени. Дърветата — високи като храмове, а студът бе превърнал листата им в дълги бодли. Опитахме се да се сприятелим с тамошните племена, които не знаеха нищо за нашите умения и нашия разкош.