Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— Какво изключително приключение, — възкликна Македа — Не спирай дотук, смели княже, не спестявай подробностите по завръщането ви!
— Качихме се на корабите, после спряхме на „острова със зелените ливади“, на два дни път на запад от страната на горите и блатата. Там напразно търсихме еднорогия кон, за който ни бяха говорили финикийците. Срещнахме само пирати, които ограбват мореплавателите, които са толкова заблудени, че навлизат в техните води. Само нашата могъща флота и умелите ни екипажи ги респектираха и уплашиха. Накрая се прибрахме, поне част от нас, живи и здрави във Вавилон. Императорът така се зарадва на уловените бикове-лъвове, че нареди на най-добрите скулптори да издялат образите им в големи каменни блокове. Така се получиха любимите му емблеми, символизиращи най-опасните завоевания в далечни страни. И до днес на тях се дивят нашите деца и внуци.
А пък аз, милостива царице, за благодарност бях назначен за губернатор на империята и получих провинция, съседна на твоята страна. И ако не се страхувах да намеря смъртта си в боя в тази ужасна страна, която обходих, то запазих завинаги страха от смъртоносния й климат. Споменах, че студът там бе много голям. От него водата става твърда като скала и може да се върви без притеснение по езерата и реките. Тялото трепереше въпреки огъня, до който се опитвахме да се стоплим, и никоя кожена дреха не можеше да ни предпази от него. Впрочем петима измежду най-смелите ни воини умряха от лоша кашлица…
— Донесе ли този камък от вода, за който говориш? — запита Македа.
— О, Перло, не, защото той се превръща отново във вода веднага щом го вземеш в ръка.
Тогава един надут факир, раздразнен от успеха на Асадарон, се обади и жлъчно подметна, че все пак е трябвало да се опита да донесе някой от тези камъни:
— Защото те явно са онези подмладяващи камъни, за които говорят нашите символи.
— Грешка — обори го Асадарон. — Тези камъни са непреносими. Ако не беше така, аз пръв щях да се върна в тези земи, където ги има, за да даря с тях вашата царица.
Факирът млъкна неодобрително, а асириецът добави:
— Наистина не можах да донеса такива камъни от вода, но затова пък можах да се снабдя с перли от северните страни. Те не се откриват като у нас в морските миди, а в пясъка на планините покрай сивия океан. Ето няколко. Цветът им е светлозлатен, като косите на диваците, които ги наричат кехлибар.
Посланикът на Вавилон подаде на царицата драгоценна огърлица от големи прозрачно златисти капки. Тя я разгледа с видимо любопитство, сякаш хипнотизирана от тази скъпоценност и от желанието да я притежава. После я върна с кадифен поглед, който принцът изтълкува погрешно. Всички присъстващи, предчувствайки, че ще последва размяна на думи, се вгледаха в участниците в странния дуел.
Асириецът постави обратно огърлицата на врата си и изрече към Македа нарочно двусмислени слова, чийто тънък смисъл изобщо не убегна на онази, която се бе заклела да остане девица.
— Ти искаш тези перли от мен, царице? Вчера аз те засипах с даровете на императора и с моите, като се оплаквах, че не са достойни за твоята красота. Аз бих искал вълнуващото ти тяло да блести с всички скъпоценности на света, бих се изложил на всички опасности, за да ги завоювам за теб чак в тайнствените и опасни морета, които обграждат света. Но чуй: жълтите перли на мъгливите северни страни ми бяха подарени от техен вълшебник през една черна нощ. Те носят щастие, но трябва да се подаряват само в средата на нощта, иначе техният блясък, блясъкът на този, който ги носи, може завинаги да угасне…
Притегляйки всяка дума Македа отговори с шеговития тон на капризно дете:
— Така ли принце? Ти си разбрал, че аз желая перлите като спомен от теб и твоите победи? Но ако в тях има магия, аз не бих могла да те лиша от тяхната закрила…
Разтревожен от насоката, която взе разговорът, първосвещеникът реши, че е добре да се намеси.
— Внимавайте, Пречиста Перло. Недейте среща нощно време принцове, които виждат във вас преди всичко жената, а не царицата!
Принцът бе благороден и не можеше да възроптае срещу религиозната власт на държава, на която бе гост. Той се поклони дълбоко и си седна на мястото със стиснати пестници. Но не се ли развълнува Македа? Наистина бе красив и безстрашен този горд асириец, чийто подвизи бяха впечатлили не една царица, трима монарси, двадесет принцове и най-безстрашни воини.
Царицата на Симиена се прибра в палата си, смазана от умора и крайно изнервена от жестоката битка, която трябваше да води срещу любовта, която се зараждаше в нея като опасно цвете. Реши да проводи пратеник при Асадарон. Дръзкият посланик бе смаян, когато научи от пратеника, че ще го очакват в три часа през нощта в царските покои. Дали Македа не се опълчваше срещу волята на първосвещеника, верния пазител на нейната клетва? Дали любовта не бе по-силна от всички принципи и обещания?