Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Същата вечер, обзета от такива мисли, Македа се готвеше за ролята си на царица. Пъргави голи прислужнички я къпеха, масажираха, разтриваха тялото й с ароматни масла. Да, великолепна и решителна, тя щеше да царува според староеврейското учение: с едно сърце, с една мисъл.
В гърдите си Македа чувстваше безброй сърца да туптят с една любов към всички пръснати евреи.
На другия ден владетелката за първи път бе начело на обредния общ обяд. Тя беше на осемнадесет години и извънредно красива. Но както плътта й не потрепваше, така и погледът й беше винаги строг и втренчен. Очакваше коронясването с тревога. Сама посочи пред великия съвет кои посланици щяха да бъдат натоварени с мисията да уведомят съседните владетели, че церемониите по коронацията ще бъдат в Аксум след сто дни.
Коронацията
Тя чувстваше как побира в малката си шепа огромния народ. Обърна се и вдигна ръце, за да го поздрави.
В Аксум се заредиха тържества, които нямаха равни на себе си по великолепие и украса. По своите мащаби коронацията на царицата съответстваше на богатството и самочувствието на нацията. Бяха убити хиляди волове и овни. В продължение на няколко дни народът се тъпчеше с месо и се напиваше с медовина.
Леко наклоненият площад пред двореца бе застлан с пъстри рогозки. Над равната площ се развяваше драперия от многоцветни платове с размери поне двеста до триста лакти, истинско изкуствено небе. Закрепена на гигантски, дебели като дъбове мачти, тя предпазваше от палещите вертикални лъчи то слънцето. В дъното се издигаше най-голямата естрада, която някога бе построявана в Аксум — осемдесет лакътя дълга четиридесет — широка, и два — висока. Покрита бе със скъпи килими, над нея стърчеше пет лакти по-високият царски престол от масивно злато със скъпоценни камъни и емайли. Наоколо бяха издигнати пурпурни тенти, точно срещу равната площадка, където щеше да се състои празничният обяд.
Картината беше грандиозна. Ярките цветове на драперията, полюлявана от лекия вятър, се смесваха с цветовете на земята и дори с преливащото червено на тентите, на чийто фон златният блясък на трона изпъкваше още по-силно.
Какъв паметен ден за историята на Симиена беше този вторник — денят то коронацията! За първи път народът имаше царица и към почти легендарната й хубост, към ореола от клетвата й за непорочност се прибавяше и любопитството към този нов вид кралска власт.
Погледнато отдалеч, в порозовялото утро полето пред двореца приличаше едновременно на голям подвижен палмов лист и на гмеж от черни насекоми. Човешката маса се блъскаше тъй разпалено и радостно, че конниците едва я разцепваха. Натрупани отляво и отдясно хората все пак се отдръпнаха, за да създадат симетрия в този постоянно прииждащ и отстъпващ назад и напред поток. Когато царицата излезе от двореца, заобиколена от свещеници и благородници, тълпата бе толкова пламенна, че армията едва задържа устрема й. Всички искаха да видят как царицата слиза бавно от преддверието, следвана от единадесетте си придворни. Непорочната и нейните придворни, облечени еднакво, представяха дванадесетте племена. Македа, която символизираше племето на Иуда, сама бе изпрела и изтъкала тънката си риза и след като я бе пречистила в свещена вода, я бе облякла мокра, за да изсъхне по тялото й. Върху бялата си копринена дреха, тя бе увила дириб, дълъг и широк осем на три лакти, а кръста си бе препасала с пурпурен пояс.
С подстригани глави — помазването при коронацията можеше да се извърши само направо върху кожата — и без никакви накити, дванадесетте девици се представяха пред народа в напълно смирение, така че Иехова да посочи сред тях царицата. Толкова голям е контрастът между девойките и грандиозната пищност на цветовете наоколо, подсилени от яркото слънце, че множеството ги посрещна с неистов възторг.
Една мозайка от тъмнозелено, блестящосиньо, алено и охра, безброй нюанси на палитрата, на които очите се наслаждаваха до изтощение.
В този момент тълпата видя как се появяват четирите хиляди войни на гвардията, облечени в парадни униформи. Те развяваха копия и щитове, които блестяха на слънцето, сякаш пускаха пламъци в юмруците им. Насочиха се към естрадата, после кратка команда ги разсече на две и те с бързо и неочаквано прецизно движение, оформиха почетния шпалир и замръзнаха като статуи.