Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Хейуърд остана на мястото си с напълно обезсърчен вид.
— Не искам да кажа, че не те харесвам — каза тя, опитвайки се отчаяно да не го нарани. — Все още е… много рано. Едва те познавам.
Хейуърд я загледа внимателно, а в очите му започна да тлее странен блясък.
— Знаеш ли, скъпа, също като Керълайн мразя да ме отхвърлят. Й двамата не обичаме да ни зарязват заради някой друг.
— Няма никой друг.
— Но ти нямаш спомени, нали? Дали не играеш някаква игра? Може би колекционираш мъжки сърца? Така ли е, Александра?
Беше се изправил и стоеше до нея. Александра безпогрешно различи дивия блясък на страстта в очите му и ревнивата похот, изписана върху хубавото му лице.
— Толкова ли съм отвратителен, та да не ми дадеш поне една целувка тази вечер, след всичко, което направих за теб? — попита той, като сложи ръце на раменете й и бавно я притегли към себе си, а очите му се мъчеха да я подчинят на волята му.
— Не възнамерявам да играя ролята на блудница заради стаята и храната — гневно отвърна Александра, на която й беше омръзнало да се прави на деликатна. — Пусни ме. Отивам си в стаята.
Но ръцете му само се стегнаха по здраво, придърпаха я към него, а устните му трескаво потърсиха нейните, откриха ги и се впиха в тях. Александра се опита да се освободи, но той не забелязваше усилията й, докато страстно я целуваше. Опита се да я подтикне към отзивчивост, отпускайки хватката си, така че ръцете му да могат да си играят с тялото й, да опипват меките му, пищни извивки. Поддържайки я с една ръка за кръста, Хейуърд дръзко пъхна другата си ръка в деколтето на роклята й, търсейки топлата й, тръпнеща плът и твърдите й зърна. Стенейки, премести влажните си устни от устата й надолу по шията, към дълбоката долина между гърдите й, където спря. Устните му горяха, а желанието му беше силно и непреодолимо.
Най-сетне Александра съзря възможност да избяга и го изненада, като се дръпна рязко назад. Удари му силен шамар.
— Обидихте ме, сър, и очевидно не сте джентълмен — каза тя разпалено, преди да се обърне и гордо да тръгне към стаята си. Докато вървеше бързо, опитвайки се да не тича, тя прокле всички мъже за тяхната бруталност.
Хейуърд сложи ръка на бузата си и мълчаливо се прокле за глупостта си да насилва Александра. В същото време туптенето в слабините му търсеше освобождение. Гледаше как тялото й се отдалечава — гъвкаво и съблазнително. Трябваше да се овладее, за да не се втурне след нея, да я грабне и да я отнесе в стаята й, където можеше да се освободи дълбоко в нея. Но искаше да я има повече от един път — искаше я завинаги. Досега не беше желал толкова силно друга жена. Трябваше да я има.
Александра бързо се изкачи по стълбите, твърдо решена да потърси сигурно убежище в стаята си, преди той да я е последвал. Всички ли в тази къща бяха луди от сладострастие? Затръшна вратата на стаята си и я заключи. Реши, че няма да допусне други натрапници тази вечер. Трябваше да се махне от този остров, далеч от тези мъже.
Осма глава
Докато Керълайн бавно се събличаше пред него, Джейк се опита да отклони мислите си за Александра. Какво ставаше с него? Керълайн беше една от най-добрите жени, които някога беше имал и, ето, тя беше тук, торяща от желание за него. „Забрави за онази кучка или си мисли за нея като Керълайн! Всички жени са еднакви, щом попаднат в леглото“, каза си той сурово, опитвайки се да се наслади на чувствената красота на Керълайн. Във всеки случай, ако Алекс възнамеряваше да си играе с онова подобие на мъж, Хейуърд, беше длъжен да я замени в представите си с Керълайн.
Керълайн се беше съблякла и бавно, предизвикателно идваше към него. Джейк седна на леглото и я загледа внимателно. Дългата й, тъмна коса се спускаше надолу по раменете й, очертавайки като рамка гладката й кожа. Гърдите й бяха големи, закръглени, а зърната им тъмнееха върху бледата й кожа. Заоблените й бедра приканваха към внимание, обещавайки скрити наслади на всеки мъж. Щом го приближи, Джейк усети, че кръвта му кипва. Събори я върху леглото и зарови лице в сластните й гърди. Коленете му се вмъкнаха между бедрата й.
Керълайн изстена при докосването му и го притегли по-близо към себе си.
— О, липсваше ми, Джейк! Имах нужда от теб. Не ме напускай отново.
— От начина, по който си играеше със Съли, не стана много ясно, че съм ти липсвал — сухо каза той, докато опитният му език търсеше розовите й зърна.
— Исках само да те накарам да ревнуваш. Разкарах го още на времето, нали?
— Трябваше ли да предизвикваш ревността ми, за да те пожелая?
— Не, надявам се, моя любов.