Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Не можеше да повярва на думите му. Наистина ли говореше сериозно? Какво всъщност имаше предвид? За брак ли мислеше? Обичаше ли я? Толкова бързо?
— Не ви карам да бързате, Александра, но се страхувам, че можете да ме напуснете, преди да сме имали достатъчно време да се опознаем. При нормални условия не бих говорил с вас толкова скоро. Разбирате ме, нали, мила?
Ръцете му се плъзнаха покрай кръста й, придръпвайки я към себе си. Наклони се напред, а устните му потърсиха нейните.
В изненадата си Александра не реагира, дори когато устата му нетърпеливо се впи в нейните устни, опитвайки се да събуди страстта й. Ръцете му обхванаха гърдите й, обезумяло опитвайки се да разкопчеят корсажа й. Но в ума й проблеснаха живите спомени за други мъже, за други места и Александра го отблъсна от себе си. Преди да скочи и да побегне, видя изчервеното му, изненадано лице. Той беше просто един мъж, като всички останали, помисли си тя. Не можеше да му вярва.
Хейуърд бързо я последва, докато тя тичешком приближаваше конете.
— Александра, съжалявам! — извика той. — Моля ви, не ми се сърдете. Просто сте толкова красива, че не можах да се сдържа.
Отново почувства, че силата й се завръща. Спря се и се обърна към него.
— Принуждавате ме да бързам. Не мога да взема решение, още по-малко да се ориентирам в мислите си, докато не си спомня коя съм аз и какво правя тук. — Тъжното му лице я накара да осъзнае, че говори твърде остро. Спря за миг и добави с по-нежен глас, докосвайки ръкава му. — Нека се опознаем един друг докато съм тук, Хейуърд, и тогава ще поговорим отново.
Лицето му незабавно се проясни.
— Благодаря ви, Александра. Ще направя всичко, за да се чувствате щастлива.
Докато й помагаше да се качи на седлото, Александра си мислеше, че този тип мъже я отблъскват почти толкова, колкото студената пресметливост на Стен Луис. Инстинктивно разбираше, че не желае мъж, когото да може да контролира или командва, но и не искаше такъв, който би я наранил.
Отправиха се обратно към къщата, също така мързеливо както преди, но сега Хейуърд си тананикаше щастливо или сочеше разни забележителности, растения с необичайни имена, изобщо използваше всяка възможност да привлече вниманието й. Помисли си, че се държи като ученик, който се опитва да я впечатли, но въпреки това го харесваше, защото беше приятен придружител и искаше да й достави удоволствие, доколкото може.
Когато пристигнаха в плантацията следобедното слънце залязваше. Керълайн беше първият човек, когото срещнаха.
— Приятно ли прекарахте следобеда? Когато се събудих Леона ми каза, че двамата сте излезли да пояздите. Значи можете да яздите, Алекс?
— О, да. Да, наистина. Прекарахме един хубав следобед. Островът е чудесен. Никога не съм виждала нещо подобно.
— Ако харесвате острови… — сви рамене Керълайн.
Хейуърд се разсмя.
— Никога и никой не те задоволява, Керълайн.
— О-о, грешиш, Хейуърд — присви очи Керълайн. — Има един човек, който може да ме направи напълно щастлива… ако поиска.
Александра веднага си помисли за Джейк. А и думите на Леона — „мъжът на Керълайн“. Значи Керълайн искаше Джейк да се ожени за нея и да я отведе със себе си, далеч от островния начин на живот. Но дали би го направил?
— Толкова се радвам, че сте си допаднали един на друг — натъртено рече Керълайн. — Знаете ли, Алекс, на острова няма чак толкова много млади дами, които да подхождат на Хейуърд. Той е много специален, а вие, несъмнено, сте добре възпитана, доколкото може да се разбере от спомените ви.
— Керълайн… — започна Хейуърд.
— О, Хейуърд, очевидно е, че си принадлежите един на друг, така че защо трябва да го криете — убедено рече Керълайн.
Александра се изчерви, много добре разбирайки какво цели с натиска си Керълайн. Тласкаше ги един към друг, нещастно си помисли Александра. Но защо?
— Керълайн, притесняваш Александра. Трябва да й дадеш време да разбере навиците ни и самите нас. Не е привикнала към нашата откровеност.
— О, съжалявам, Алекс. Просто искам всички останали да са щастливи така, както сме ние с Джейк — самодоволно каза тя.
Александра погледна бързо към кафявите й очи, чувствайки внезапен пристъп на отвращение, след което се обърна въпросително към Хейуърд.
— Керълайн, не трябва да говориш толкова прибързано за Джейк. Той е…
— Глупости. Той е тук, нали? Това доказва онова, което ви казах. Върнал се е за мен и точно заради това трябва да сме много щастливи, нали, Алекс?
Александра преглътна и кимна утвърдително.
— Да, наистина. Много се радвам за вас и за Джейк, Керълайн.
— Благодаря — отвърна Керълайн с горящи тъмни очи.