Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Александра, Александра — мърмореше тихо той, докато устните му се откъснаха от нейните и се спуснаха надолу, по шията й. С бързи, припрени движения Джейк смъкна мократа й рокля, след това свали панталоните си. Приведе се над нея, покривайки тялото й със своето.
Александра потрепери от докосването на топлото му тяло, защото почувства твърдата му мъжественост, която се притискаше между бедрата й.
— Не, не, Джейк. Моля те… — започна тя. Но Джейк покри устата й със своята, а езикът му изкусно я принуди да се подчини на волята му, докато ръцете му изследваха нежните извивки на тялото й. Скоро не можеше повече да протестира и се отпусна върху пясъка. Усещаше как хладната, солена вода удря кожата й, след това бързо пробягва край тялото й, като го очертаваше и търсеше място, откъдето да премине.
Силните му ръце се насочиха към гърдите й, а устните му последваха докосванията им, като търсеха зрялата им пълнота, която го очакваше. Езикът му леко се плъзна по стегнатите зърна, които сякаш се стремяха към него, предлагайки му сладостта си. След това устните му се спуснаха по-надолу, като оставяха следа от изгарящи целувки.
Александра простена, неспособна да сдържи силната тръпка, която премина по цялото й тяло. Не знаеше, че може да изпитва такива чувства — сякаш в дълбините й гореше огън, който търсеше път навън. Ръцете му я погалиха.
— Разтвори си краката, Александра — настоятелно прошепна той.
— О, не, Джейк!
Но краката й сами се разтвориха, защото жаждата в нея беше толкова силна, че не можеше да й се откаже.
Внимателно, сръчно Джейк се плъзна във влажната й топлина. Навлезе дълбоко, още по-дълбоко, опипваше, търсеше, но не намираше. Бръчки помрачиха лицето му. Погледна бързо лицето й, но очите й бяха затворени, а ръцете й конвулсивно стискаха пясъка. По дяволите! Обля го ярост. Някой бе откраднал девствеността й преди него. Кому я беше дала? Трябваше да бъде първият… и последният.
Джейк гневно се отдръпна, а Александра изплашена се сепна. Виждайки ледените му, сини очи, които гневно я гледаха, тя извика обзета от страх. Какво се беше случило? Не й даде време да помисли, защото я сграбчи грубо, придърпа я към себе си и след това с едно гневно, отмъстително движение потъна дълбоко в нея. Искаше да я нарани. От очите й потекоха сълзи.
Но дори в съкрушителния си гняв Джейк беше твърдо решен да изгори всяка следа от мъжа, който беше минал преди него. Забави движенията си в желанието си да даде на Александра нещо, което да помни, нещо, което да я накара да забрави онзи мъж. Като се контролираше, той започна да се движи в нея бавно, насърчително, водейки я със себе си.
Александра усети внезапната промяната и отвори очи. В гърлото й застина вик, щом видя в сините му очи ярките проблясъци на гнева. О, какво правеше той? Мислите й се мятаха диви, объркани, изплашени, докато накрая бавно започнаха да се съсредоточават върху нарастващото напрежение в нея. Нямаше ли избавление? Повече не можеше да издържа. Кожата й беше влажна от потта. Джейк продължаваше да се движи в нея, а Александра протегна ръце, притегли го към себе си, искаща още, настояваща за още, докато накрая в нея избухна огън, който сякаш я разкъса и тя потъна в забрава, повличайки го със себе си.
Джейк се стовари тежко върху нея, а потта му се стичаше надолу по гърдите й. Поемаше си въздух на тежки тласъци, които заглушаваха собственото и дишане.
Щом дишането им се успокои, Александра усети вълните, които се разбиваха в брега и хладната вода, която се пенеше край тях, очертавайки телата им като едно. Но единството им беше само мигновено. Щом водата се оттегли, не остана нищо, което да доказва, че някога е имало очертания на двама души слети в едно. Джейк внезапно се размърда и се претърколи встрани. Александра остана сама, уязвима както никога преди. Дали някога щеше да бъде пак същото? Не, знаеше, че няма да бъде. Вече знаеше какво е да бъдеш съединен с някого във върховно блаженство, знаеше какво е да бъдеш едно цяло с Джейк. Водата отново ги обля, но този път очерта телата на двама души. Почувства се тъжна, сякаш бе изгубила нещо ценно, което е трябвало винаги да пази.