Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Стори й се, че измина цяла вечност, преди да спрат. Александра се отпусна на земята. Изтощена, раздърпана обезсърчена, не се безпокоеше какво ще стане сега. Искаше само да си почине.
Джейк коленичи до нея.
— Всичко е наред, Алекс. Тук не могат да ни проследят, а корабът не е далеч. Сами сме. Ти си в безопасност.
Опитвайки се да овладее задъханото си дишане, Александра вдигна поглед към лицето му, което изглеждаше остро и ъгловато на лунната светлина, и ни най-малко не се почувства в безопасност сама с него. Всъщност изведнъж усети тялото му съвсем близо до своето, голите му, окосмени гърди, ръцете му, които я докосваха и притегляха към него. И се почувства неспособна да бяга. Изправи я на крака, прегърна я, притисна я към себе си, давайки й от топлината си. Тялото му беше стегнато и мускулесто. Можеше да почувства топлината на голата му плът върху частично разголените си гърди, които се напрягаха към него. Когато главата му се наклони към нея, Александра простена, защото се боеше да не я наранят отново, но все пак не можеше да се освободи от избухналите чувства, които я парализираха.
Устните му властно се впиха нейните. Тя се отблъсна от гърдите му, опитвайки се да се освободи, преди напълно да е изгубила контрол върху себе си. Джейк сложи едната си ръка зад тила й, така че тя не можеше се да съпротивлява на гладните му, търсещи устни, които се притискаха към устата й, принуждавайки я да разтвори устните си. Езикът му бързо се гмурна вътре, потапяйки се дълбоко, по-дълбоко в алчното си търсене. Ръката му хвана плитката й и я дръпна назад, така че косата й се изсипа в безпорядък. Другата му ръка я притискаше здраво, карайки я да усеща стегнатите, безмилостни мускули на бедрата му върху своите.
О, но какво ставаше с нея в тази унищожителна прегръдка? Защото изведнъж откри, че отвръща на целувката му, а ръцете й леко се придвижват по гърба му, докато намериха меката коса на тила му. Никога преди не се беше чувствала по този начин. Сякаш не съществуваше нищо друго, освен сливането на двете им тела и горещото туптене в ушите й. След това устните му се откъснаха от нейните. Александра почувства, че отмалява, докато устните му сипеха леки целувки надолу по гърлото й, докато стигнаха до трапчинката в основата на шията, където спряха, изгаряйки я с докосванията си. Ръцете му се насочиха към корсажа й, разкопчаха го с ловки движения и се плъзнаха вътре, за да поемат гърдите й с горещи, настойчиви движения. Александра се наклони към него, а от гърлото й се откъснаха нежни стенания, щом устните на Джейк намериха стегнатите й, изпъкнали зърна и езикът му ги задразни, а в корема й някаква твърда, топла топка реагираше при всяко докосване. Не трябваше да му позволява това. Не трябваше!
Събирайки цялата си сила тя го отблъсна от себе си, без да забележи изненадата, а след това и гнева, които се изписаха на лицето му, докато тя бягаше от него. Александра се озова на мекия пясък на морския бряг. Лунната светлина превръщаше прииждащите вълни в блестящо сребро. Александра се поколеба накъде да тръгне. Не можеше да се върне нито на кораба, нито в къщата, но пред нея беше океанът, а зад нея — Джейк. След това го чу да се приближава към нея и с тих вик се втурна отчаяно към океана, без да съзнава какво прави. Вече не разсъждаваше. Беше ослепяла от страх — страх от чувствата, които не успяваше да разбере и които не искаше да приеме.
Но Джейк с лекота я настигна и я хвана до самата вода. Тя се извъртя, дръпна се в ръцете му и двамата паднаха в плитката вода, разплисквайки я шумно, докато Джейк се мъчеше отново да вземе контрола в свои ръце. Но тя беше почти подивяла от отчаяние.
— Няма да те нараня, Алекс. Какво са ти сторили, та си толкова изплашена от мен? Никога не съм те наранявал. Защо сега да го правя?
Думите му бяха разумни, но Александра не искаше да ги чуе, удряйки го със силата на отчаянието си, защото не можеше да забрави един друг мъж, един друг случай. Нима Стен Луис бе унищожил природния й дар да получава наслада от мъжете? Беше изплашена.
Най-накрая Джейк я притисна към себе си, чувствайки как тялото й трепери до неговото, докато вълните една след друга обливаха краката им. Отдръпвайки я леко от себе си, огледа тялото й. „Красива е“, мислеше си той, докато очите му се наслаждаваха на гъвкавото тяло под прилепналата мокра рокля, на гърдите й, напрегнати от желание. Джейк не направи никакъв опит да я нарани. Клепачите й бавно се повдигнаха, тя премигна няколко пъти, за да разпръсне солените водни капчици, докато накрая зелените й очи се спряха върху него — пълни със смущение, страх и гняв. Погледите им се срещнаха. И тогава устните им жадно се потърсиха. Сякаш в тях избухна пожар, който ги подтикваше да продължават. Ръцете му се заровиха в косите й, придърпаха я към него, искайки нещо, което тя не можеше да разбере, но знаеше, че трябва да направи. Отначало я целуна нежно, а след това, щом пламъците в тях се разгоряха и ги погълнаха, започна бясно да я целува.