Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Един от инструментите му приличаше на зъболекарски скрепер.
О, мамка му, не! Гейб го беше очаквал. Затвори очи и запълзя към онова ъгълче на съзнанието си, където никой не можеше да го докосне — вероятно освен през каналчето в корена на зъба. Дължеше това сигурно кътче на командир Джефрис, коравия тип, който бе направил всичко възможно да гарантира провала на всеки новобранец, преминаващ основното обучение по подводно взривяване.
Да си отвори устата.
Страшната команда достигна до слуха на Гейб и цялото му тяло се сви като пружина, но това нямаше да му помогне да се измъкне от затвора си. Само щеше да изсмуче силата му, а тя щеше да му трябва, за да се възстанови.
„Отпусни се“, каза си той с гласа на командир Джефрис.
Изведнъж усети, че са забравили да завържат с ремъци лявата му ръка. Истинско чудо! Остана неподвижен, пресмятайки шансовете да освободи дясната си ръка, докато обезоръжава двамата мъже, стоящи от двете му страни. Невъзможно. По-добре щеше да се справи, ако най-напред вземеше заложник, а след това го използваше, за да получи свободата си.
Хладни пръсти притиснаха долната му челюст. Сюн Ки пристъпи напред. Инструментът на мъчителя рязко проблесна, а лицето му остана в сянка.
Гейб реагира. Лявата му ръка описа светкавична дъга, той сграбчи мъжа, сключи пръсти около гръкляна му и изтегли тялото му върху гърдите си, държейки го отпред като щит.
Нещо като че ли не беше наред. Корейците определено бяха дребни, но този човек изглеждаше толкова немощен, че приличаше на дете или на жена, бореща се в ръцете му. Той бе паднал напряко върху краката на Гейб и докато риташе и дращеше, Гейб можа да определи първо, че е бос, и второ, че ноктите му са извънредно дълги и остри. Дългата му коса се разпиля на благоуханни вълни върху гърдите на Гейб.
Някакъв дълбоко вкоренен инстинкт накара Гейб да разхлаби хватката. Той се усъмни в реалността на случващото се и с ужас осъзна, че не се намира там, където смяташе, че се намира.
Лежеше върху шезлонга на собствената си тераса и оказваше насилие срещу напълно невинно човешко същество.
Пръстите му рязко се разтвориха, мнимият нападател се смъкна от него и тупна глухо на терасата, като стискаше шията си и се бореше за въздух. Гейб втренчи поглед в тялото до себе си и не искаше да повярва в случилото се.
Мили боже, беше се опитал да удуши жена си!
Шеста глава
Гейб падна на колене и протегна ръце към нея.
— Хелън! Господи, добре ли си?
Хвана я за раменете; виждаше само бялото на очите й, открояващо се в мрака. Никакъв отговор. Мускулите му се напрегнаха; беше готов да скочи и да набере номер 911. Но тогава чу как тя хрипливо си поема дъх и му премаля от облекчение.
— Продължавай да дишаш — настоя той. — Просто… дишай, бавно и леко. Толкова съжалявам! Аз сънувах. Взех те за някой друг. Съжалявам.
Съжалението май не оправяше нещата. Не и когато Хелън дори не беше в състояние да продума. Усещайки как направо му призлява от притеснение, Гейб осъзна, че в края на краищата ще му се наложи да позвъни на 911. Не можеше да разбере дали тя си поема достатъчно въздух. След като дори не можеше да продума…
— Ще повикам помощ — каза той и се изправи.
Тя протегна ръка към него и успя да сграбчи края на спортните му гащета. Поклати глава отрицателно. Не искаше помощ.
— Хайде, Хелън, ти дори не можеш да дишаш както трябва — настоя той, навеждайки се над нея.
Тя отметна глава умолително и Гейб безпомощно я наблюдаваше как преглъща няколко пъти.
— Добре съм — успя най-накрая да прошепне Хелън. Най-ужасяващият шепот, който някога бе чувал.
— Добре си, няма що — изръмжа той. — Смазах ти гръкляна, по дяволите!
Тя отново разтърси глава и опита да стане.
— Ще се оправя.
Гейб не можеше повече да търпи и да гледа стоицизма й. Наведе се и я грабна на ръце, с което предизвика силното й възмущение. Занесе я в кухнята, като небрежно остави замрежената врата да се затръшне след него. С едри крачки влезе в голямата стая и нежно положи Хелън на кушетката, после се пресегна и щракна ключа на лампата до нея.
Хелън трепна от внезапната ярка светлина. Гърлото я болеше така ужасно, сякаш страдаше от тежка стрептококова инфекция. Но сега поне можеше да си поема въздух. Сигурно гръклянът й не беше смазан, а само контузен. В същото време се стресна и неволно се дръпна назад, когато Гейб седна на ръба на кушетката и леко докосна с пръсти гърлото й.