Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Гейб неволно въздъхна с възхищение.
— Хубава си — каза той. — Харесва ми цветът на косата ти.
Малъри направи гримаса.
— Аха, е, да, боята ще падне от миенето.
Тя сложи зад ухото си кичур боядисана коса и Гейб забеляза, че по ръба на нежната й ушна раковина има множество дупки.
— Мама знае ли, че така си продупчила ухото си? — попита той и сам се стресна от това, че нарече Хелън „мама“.
Малъри скри вещественото доказателство, като тръсна глава.
— Да — уморено произнесе тя. После добави с отбранителен тон: — Това е само на лявото ми ухо. Направих го преди месец.
— Защо го направи? — попита той, не разбирайки каква е причината, особено след като не носеше обеци.
Лицето й придоби намусено изражение.
— Не знам. Май защото моите приятелки ме предизвикаха.
— А какво казва мама по въпроса?
Харесваше му да нарича Хелън „мама“. Така тяхната връзка изглеждаше постоянна, окончателна.
Върху лицето на момичето се появи гримаса на отвращение, която изглеждаше почти комична.
— Тя направо откачи. Затова не нося никакви обеци. Дупчиците трябва да зараснат.
Искаше му се да поздрави Хелън, че е постигнала своето.
— Значи си се подложила на всичко това ей така, за едното нищо — отбеляза той.
Тя сви рамене — едно леко повдигане и спускане. Мълчанието й го раздразни.
— Винаги ли правиш каквото ти кажат приятелките? — добави той, опитвайки се да измъкне още нещо от нея.
— Не.
Гейб изчака, усещаше, че тя ще му каже нещо повече.
— Аз всъщност не го направих заради това — тихо призна Малъри.
— Така ли?
Секундите минаваха, а тя се взираше с невиждащ поглед в снимките. Изведнъж избута албума от скута си и избяга, оставяйки Гейб да седи там, потънал в дълбок размисъл.
Той в никакъв случай не беше експерт в областта на детската психология, но половин дузина дупчици в едното ухо със сигурност му звучаха като вик за повече внимание. Като се имаха предвид обвиненията на Хелън, че е пренебрегвал доведената си дъщеря, трябваше да признае, че самият той по някакъв начин е отговорен за действията на Малъри, макар тогава тя да го е смятала за мъртъв. Ако се беше държал повече като баща, преди да замине на последната си мисия, тя щеше ли да си пробие ухото?
Гейб тихо изруга и потърка възпалените си очи. Господи, колко беше уморен! Трудностите по пътя му напред изглеждаха по-големи от всичко, преживяно някога в миналото… а това говореше много за човек, който е преминал през ада. Някога, по време на военното си обучение, той бе имал сили да понесе всичко, което се изискваше от него. Тогава беше по-млад. А сега се чувстваше на около един милион години.
С полузатворени очи оглеждаше обстановката наоколо. Най-малката от трите спални беше превърната в кабинет. Той лежеше на кушетката във виненочервено и зелено. Шкафовете за книги и бюрото бяха от махагон, който им подхождаше. На единствения прозорец имаше изящно набрано късо перденце. Тук беше истински рай в сравнение с онова, което вероятно беше преживял. Наистина нямаше от какво да се оплаква.
Погледът му се плъзна към албума до него, който едва се крепеше на ръба на възглавничката и все още стоеше отворен, както го бе оставила Малъри. Гейб започна да разглежда снимките от разстояние.
Ето го него самия там, главата му стърчеше над останалите и той позираше пред камерата, обгърнал със собственически жест раменете на Хелън. Любопитството го накара да отгърне страницата и ето ги пак двамата — целуваха се.
Гейб остана без дъх. Наведе се напред към снимката в близък план, изкусен от мисълта да целуне жена си. Изражението на нейното лице го накара цял да пламне. Клепките й бяха натежали от желание, очите й — замъглени, устните — леко разтворени. Господи, беше толкова красива така!
Взирайки се в снимката, той осъзна, че днес тя преднамерено се беше опитала да го заблуди. Бе казала на лекаря, че се е омъжила за Гейб, за да може Малъри да има баща. Но това не беше цялата истина, нали така? Тези снимки показваха, че тя здравата е била хлътнала по него. За миг се наслади на откритието си. Но после си спомни за физическото си състояние в момента и настроението му помръкна. Вече не беше същият мъж; бе покрит с белези от рани буквално от главата до петите. Никак не се учудваше, че сега тя не иска да има нищо общо с него.
Като се изправи с мъка, Гейб отиде до скрина и измъкна, от там чисти дрехи за преобличане. Примирявайки се с мисълта, че трябва да вземе студен душ, той прекоси коридора и влезе в банята на Малъри, твърдо решен да остави този мъчителен ден зад гърба си.