Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Няма да те нараня — каза той, забелязвайки реакцията й. — Мамка му! — Скочи на крака и закрачи напред-назад из стаята.
Искаше й се болката да изчезне. Знаеше, че след ден-два ще се оправи. Не самото нараняване я беше разтърсило толкова силно. По-скоро бе шокирана от факта, че я бе нападнал собственият й съпруг. Въпреки жестокото военно обучение, Гейб никога не си беше позволявал дори намек за физическо насилие в нейно присъствие. След като самият той бе станал жертва на насилие, това го бе променило. Би могъл да я убие за секунди.
Тя отново се запита дали пленничеството не го е превърнало в опасен човек.
Гейб се приближи отново до кушетката със свити юмруци, лицето му изглеждаше неестествено бледо.
— Ще те закарам в болницата — обяви той с нетърпящ възражения тон.
— Не, няма — прошепна Хелън. Боже, как я заболя, като проговори! — Я си помисли добре, Гейб. — Тя преглътна въпреки непоносимата болка. — Какво според теб ще си помислят лекарите?
Наблюдаваше как той осъзнава значението на думите й. Гейб закри лицето си с ръце и разтърка очите си, сякаш смъдяха.
„Сигурно е съсипан“, помисли си Хелън в пристъп на съчувствие.
Гейб отново се свлече на кушетката, потвърждавайки по този начин предположението й. Нямаше и следа от обичайната му изправена стойка. Просто седеше там, закрил очите си с ръце.
Хелън реши да е по-твърда. Не можеше да си позволи да го съжалява сега. Не и щом бе взела решение да се разведе с него, нещо, за което имаше повече основания от всякога.
— Лед — каза той и пак скочи на крака.
Чуваше го как трополи из кухнята. Стъпваше все така напълно безшумно. Ако не беше шумът от дозатора за лед, дори нямаше да разбере, че има човек в кухнята. Тя потръпна при мисълта за тази потенциална заплаха.
Гейб донесе лед в една торбичка и хавлиена кърпа.
— Аз ще го направя — каза тя, опитвайки се да вземе нещата от него.
Той се възпротиви, като сгъна кърпата върху торбичката и нежно я притисна към гърлото й.
Първоначално Хелън почувства облекчение от студеното. Лежеше съвършено неподвижно, оставяйки го да прави каквото иска. Засега. Най-накрая той щеше да си отиде от живота й завинаги… и тогава тя щеше да има възможност да сложи лед на собствените си рани. Господи, каква обнадеждаваща мисъл.
— Прекалено студено е — каза след малко тя.
— Изчакай само още мъничко — уговаряше я той с потъмнял от притеснение поглед, докато се въртеше около нея с явно загрижен вид.
Тя реши да не гледа на него като на потенциална опасност. Беше я сбъркал с друг човек, точно както й бе казал.
Всеки имаше право да сгреши понякога. Пък и беше истинско удоволствие някой да я глези така — уникално преживяване всъщност. Гейб никога по-рано не я беше глезил.
Но много добре умееше да увещава хората, винаги е било така. Ето защо от него ставаше истински добър командир. Именно заради това негово качество си бе помислила, че от него ще излезе отличен баща. Е, това, разбира се, беше, преди той да прехвърли изцяло вниманието си върху своя взвод. Преди чувствата й да станат на прах, подобно на кал, оставена прекалено дълго на слънце.
— Кажи ми нещо — обади се той, като махна леда. — Можеш ли да говориш?
Погледна я така нежно, че Хелън положи големи усилия да не забрави предишния му образ. Нали сърцето й беше изпълнено с ожесточение?
Та той току-що я бе наранил жестоко, за бога! Едва не я бе убил. Не трябваше да омеква само при вида на загрижената му физиономия. Прочисти гърлото си и хрипливо изрече:
— Добре съм.
Той я погледна разтревожено.
— Наистина трябва да отидем до болницата.
— Не — твърдо възрази Хелън. — Никъде другаде не отивам, освен в леглото. Утре ще ставам рано за работа.
Тя се примъкна до края на кушетката, за да може да се извърти покрай него и да свали краката си на пода. Но още преди те да докоснат пода, Гейб блокира пътя й за отстъпление, като протегна ръка.
— Хелън — произнесе настойчиво той.
Тонът му изискваше да го погледне в очите. Хелън го направи предпазливо, страхувайки се да не прояви слабост.
— Моля те, прости ми — каза тихо и умолително той.
От искреността му направо я заболя сърцето. Искаше да му прости, ала не можеше. Ако простеше сега дори само един от неговите гафове, твърдостта й щеше да се срине като лавина и щеше да й се наложи да му прости всичко, бе преживяла твърде много сърдечна болка, за да рискува отново да преживее същото.
Отвърна му с едно почти незабележимо кимване, което не означаваше нищо.
Гейб разбра и сведе поглед, за да прикрие разочарованието си. Гледайки настрани, той каза: