Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През 1517 година англичаните убиват шотландския крал Джеймс IV при Флодън и разбиват войските му. Овдовялата кралица Маргарет, сестра на Хенри VIII, търси убежище в Англия. Кралят има нужда от доверени лица, за да разкрие някои загадки, свързани с изхода на битката при Флодън, и да утвърди правото на сестра си върху шотландския престол.
Изборът му се спира на младия Бенджамин Даунби, племенник на всемогъщия кардинал Уолси — и неговия прислужник, помощник и неразделен приятел Роджър Шалот.
Шалот и Даунби трябва да разрешат загадката, която се крие в стиховете на един полупобъркан шотландски лекар, затворник в Тауър. Но лекарят умира от отрова, загадъчните стихове крият тайната си, безликият убиец взема нови и нови жертви. До всеки труп има оставена бяла роза — символът на династията Йорк и на едно тайно общество, поставило си за цел да сложи край на владичеството на Тюдорите…
— И кралицата ще го вземе със себе си?
— Не, не! — намеси се Рутвен, промъквайки се зад нас. — Крал Хенри нареди тялото да остане тук, докато тя бъде възстановена като кралица на Шотландия.
Обърнах се и погледнах обляното му в сълзи лице.
— Обичаше ли крал Джеймс?
— Той си имаше недостатъци, но беше велик владетел. Благороден и щедър до глупост — Рутвен погледна към птичките, които кръжаха и се виеха на фона на синьото небе. — Такъв благороден господар — прошепна той — заслужаваше по-добър край.
Кралица Маргарет излезе от църквата, воал скриваше натъженото й лице. Бенджамин дръпна Рутвен за ръкава, показвайки му, че иска да говори с него. Отдалечихме се на по-голямо разстояние от групата.
— Какъв беше господарят ти? — Бенджамин кимна с глава към мрачната църква. — Покойният Джеймс IV? Имам предвид, като човек.
— Странна личност — отвърна Рутвен. — Беше повлиян от новите знания, пристигащи от Италия. Крал Джеймс се интересуваше от медицина и беше погълнат от всички аспекти на изучаването на човешката душа и тяло. — Той изтри очите си с опакото на ръката. — Знаеш ли, че той дори основа катедра по медицина в един от университетите? — Рутвен отмести поглед, потънал в миналото. — Любопитството и жаждата за знания на краля го водеха по много странни пътища. Веднъж нае един монах, който се занимаваше с черна магия — Рутвен погледна към групата, скупчена край вратата на църквата. — Всъщност доктор Агрипа ми напомня на него, но това беше преди много години. — Рутвен рязко ни погледна. — Знаете ли — прошепна той, — Кари смята, че дядо му е срещал доктор Агрипа в Антиохия. Но не е възможно човек да живее толкова дълго. — Той въздъхна. — Та както и да е, този монах твърдеше, че може да кара разни неща да летят. Не знам дали е било така или не, но Джеймс обичаше колкото приятните, толкова и загадъчните неща в живота — хубаво вино, красиви жени. Имаше незаконни деца от поне две любовници, Мериън Бойд и Маргарет Дръмънд. Щеше да живее дълго и пълноценно, ако не беше Флодън. — Рутвен скръцна със зъби. — Трябваше да се вслуша в предупрежденията.
— Какви предупреждения?
— Няколко дни преди да се присъедини към армията си, крал Джеймс се молел в кралския параклис в Линлитгоу. Появил се дух, облечен в развяваща се синьо-бяла роба. Призракът носел голям жезъл и с високото си чело и руса коса обезпокоително приличал на иконата на свети Йоан. С висок ангелски глас видението предупредило Джеймс да се откаже от войната и развратните жени. Един от другарите на краля посегнал към привидението, но то изчезнало — Рутвен прехапа устни. — Няколко дни по-късно, когато армията се събрала пред Единбург, дочули страховит глас да крещи в полунощ. Сякаш идвал откъм големия каменен кръст на пазарния площад. Гласът призовавал Джеймс и всичките му военачалници да се явят пред Плутон, бога на подземния свят, до тридесет дни — Рутвен сви рамене. — Пророчеството се изпълнило. След един месец Джеймс и повечето от военачалниците му били убити при Флодън. — Икономът се обърна и плю на земята. — Е, мастър Даунби, вече знаеш нещо повече за моя господар. Имаш ли други въпроси?
— Да — намесих се аз, — когато господарят ми ти каза за бълнуването на Селкърк, ти ми се стои разтревожен и разстроен.
Рутвен ме изгледа мрачно. Знаете ли, за миг си помислих, че ще ми каже нещо, но изпъкналите му очи отказваха да срещнат моите.
— Нищо не съм казал — промърмори той, като видя, че Муди се приближава.
— Кралицата скърби за съпруга си — изкудкудяка капеланът.
— Така ли? — язвително попита Рутвен. — И защо?
— Какво искаш да кажеш? — Бенджамин се завъртя бързо като пумпал, в проницателния му поглед се четеше любопитство. — Какво значи това, Рутвен?
— Чувал съм разни истории, мастър Даунби — Рутвен кимна към църквата. — Казват, че крал Джеймс не бил убит при Флодън и че този труп принадлежи на друг, който прилича на него.
— Възможно ли е това? — попитах аз.
Рутвен сви устни.
— Възможно е — прошепна той. — Първо, ние винаги виждаме онова, което очакваме да видим. Второ, трупът на краля е бил обезобразен, минал е през ръцете на балсаматорите и стои над земята вече четири години. Трето, при Флодън Джеймс облякъл поне шестнадесет от своите рицари в брони с кралския герб. Бог знае по каква причина — не му липсваше смелост. И последно, имаше няколко благородници в двора, които много приличаха на него — Рутвен вдигна поглед и видя, че Агрипа се приближава. — Това е всичко — побърза да приключи той.
Наблюдавах го как се отдалечава. Бенджамин, скръстил ръце, изглеждаше потънал в собствените си мисли. Той изчака, докато усмихнатият доктор отмине.