Огненият факултет
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Клара Стоименова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият факултет». Краткое содержание книги:
Чез се усмихна, този път със съчувствие.
— Мога да те успокоя. Разборът се отлага за утре, тъй като гостите сега си отиват и остават само новоприетите. Моли се на връщане да те пречукат крадци (това беше шега, защото последният крадец го обесиха още преди двеста години) и да не ти се налага да се разправяш с леля си.
Колкото и да е странно, но от неговите думи не ми стана по-леко.
— Я ми кажи, ти наистина ли мислиш да се жениш? — неочаквано попита Чез.
Ако погледът ми можеше да убива, Чез вече щеше да лежи мъртъв.
— Ясно, ясно!… Надявам се поне да ме поканиш на сватбата.
Извъртях се, за да го изритам, но той отскочи встрани, а аз не смеех все още да се покажа иззад фикуса. Не всички си бяха отишли. За мен, разбира се, беше важно леля ми да си отиде.
Огледах внимателно залата. Някои продължаваха да седят, но много от хората, вече си тръгваха. Почти крадешком и на пръсти се запътих към централната маса и по Закона на всемирната подлост попаднах направо на Лиз и Натали.
— Изходът е натам — посочи с пръст зад мен Лиз.
— Много се радвам, че знаеш, накъде отиваш — изобразих аз една крива усмивка.
— Тогава, давай към изхода — опря ръката си в гърдите ми досадното момиченце. — Тук не ти е мястото.
Натали плахо дръпна приятелката си за ръкава.
— Чез май каза, че Закари също е приет в Академията.
Лиз с пълно гърло се изсмя в лицето ми. Но защо точно в моето лице?… Нали Натали твърди, че…
— Глупости, той не може дори една лампа да запали от раз!
Ето на! Тази случка и до ден-днешен я разправят, с повод и без повод. Аз тогава, да си призная, бях леко подпийнал, трудно стоях на краката си и изобщо не ми беше до лампата.
— Но Чез каза… — продължаваше да настоява Натали.
— На Чез приказките! — прекъсна я Лиз. — Той може да ти наприказва какво ли не, само и само да те вкара в леглото.
Тук вече не издържах.
— Лиз, повечето хора си отидоха. Време е и ти да се разкараш.
Лицето й стана огнено червено. Като ми хвърли един убийствен поглед, тя със строева стъпка се отправи към един от Учителите Майстори. Натали (браво на момичето!) реши да не чака приятелката си, виновно ми се усмихна и тръгна към изхода. В това време приятелката й направи всичко възможно, за да ме унизи. По-точно, опита се да го стори.
Високо, така че всички да чуят, взе да се жалва от мен.
— Извинете, това момче не е прието в Академията, но въпреки това, категорично отказва да напусне залата.
Майсторът, както ми се стори, я изгледа озадачено, като май не му стана много ясно какво се иска от него. Лиз мина от театралните ефекти към преки действия и зашепна нещо в ухото му. Майсторът повдигна рамене и се обърна към мен.
Тогава аз разпознах представителната фигура на Майстор Шинс, когото вече познавах от площада.
Лиз хвана още нищо неразбиращия Майстор под ръка и победоносно тръгна към мен.
— Ето, този е младежът… — започна Лиз, приближи се към мен и ме посочи.
Майсторът май ме позна.
— Млади човече, моля, вървете на мястото си, тук задържате всички. Хайде, малко по-пъргаво! Ако не се лъжа, вие ще бъдете в моя факултет, нали така?
Кимнах утвърдително за всеки случай, макар че и понятие си нямах за кой факултет ставаше дума.
— Моля! Моля! По-чевръсто! — махна с ръка Майсторът и се обърна към Лиз. — Та какво искахте да ми кажете?
А тя беше станала цялата на червени петна и само отваряше и затваряше беззвучно уста.
Прииска ми се да й се изплезя, но се удържах и с достойнство се отправих към масата, като с крайчеца на окото си проследих безславното отстъпление на противното момиченце.
След няколко минути вратите бяха затворени и в залата останахме само новоприетите и Върховните майстори. Учениците седяха в съседното помещение и току надничаха през отворената врата.
Всички ние, заедно с вампирката, седнахме около голямата маса. По моя груба сметка, местата бяха около двеста, плюс-минус десет.
Тръгнах към мястото, което Чез благоразумно ми беше запазил. И пак, по Закона на всемирната подлост съвсем близо до нас бяха седнали приятелите на Лиз. И те като всички останали, бяха станали свидетели на сцената, която Лиз устрои. Погледите, които нейният кавалер ми хвърляше, не предвещаваха нищо добро. Същото важеше и за погледите, които кавалерът на Натали (надявам се, вече бивш), мяташе към Чез. Впрочем, нито аз, нито Чез се впечатлявахме от това.
Потърсих с поглед бялата фигура, която седеше отляво, през осем човека и срещнах насмешливия поглед на Алиса. Тя ми смигна и подчертано бавно се извърна. Както се казва, всяко момиче е загадка, намеренията й са тайна, но най-често за нея самата! Изключително точно казано!