Огненият факултет
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Клара Стоименова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият факултет». Краткое содержание книги:
Нашият град, както и цялата Империя не беше най-спокойното място на света, но чак нещо да застрашава Императора… Това направо си е смешно. Да не би чичо ми нещо да е мръднал?
— Ти няма откъде да ги знаеш тези неща — продължи Ромиус. — Не забравяй, че сред Майсторите има много добри ясновидци и макар че много от хората не вярват в предсказания, фактите сочат, че си струва да не ги пренебрегваш, дори когато не им вярваш безусловно. От няколко месеца насам, нашите гадатели повтарят едно и също — скоро ще има война, при това вътрешна война. Те използват точно този израз — вътрешна война. Това не е твоя грижа, но едно трябва да знаеш — вероятно много скоро Императорът ще бъде свален. И ако това се случи, най-вероятният претендент за трона ще си ти.
Изпаднах в ступор! Аз — Император?! Прилича на бълнуване. Щом нашето семейство е третото в списъка, къде са се дянали другите две?
Зададох на глас този въпрос.
— Обяснението е просто — усмихна се Ромиус. — Ако имаш дори минимални познания по хералдика, то би трябвало да знаеш, че Император може да стане само възрастна личност от мъжки род, която не е обвързана със семейство. Трети в списъка не си точно ти, а семейство Никерс. Нещата в този момент са такива, че в първите две семейства нито един не отговаря на всички изисквания, а в нашето семейство сме двамата с теб. Но, за моя радост, има още едно правило — един Майстор не може да бъде едновременно и владетел. Преди всичко, защото това ще му даде прекалено много власт… и по много други, предимно етични причини, които ти няма как да разбереш, преди да си станал Майстор.
Изведнъж ми стана кристално ясно, че постъпвайки в Академията, аз съм се отказал от шанса да стана Император. Почувствах неописуема лекота! Аз — Император? Нали, докато подпиша първия си указ, страната ще е пропаднала! Колко жалко, че Лиз не разбира нищо от политически игри, ако знаеше какво става, щеше да се пръсне от злоба! Да смени Император за някакъв си Майстор!…
— Сега разбра ли защо леля Елиза е, как да кажа, малко недоволна от това, че си приет в Академията — продължаваше Ромиус. — Тя не е лош човек, но нейните амбиции и стремежът й да бъде над всички са твърде големи. За жалост, това е резултат от възпитанието й. Ето защо, напоследък нашите отношения бяха поохладнели. Иначе, аз я уважавам и обичам.
— Значи излиза, че съм объркал всичките й планове? — промърморих аз. — От мен нямаше да излезе никакъв Император, колкото и да й се е искало. Дори и на мен да ми се искаше.
— Само така си мислиш. Истината е, че на всичко това, което е необходимо да знае един Император, теб са те учили от най-ранно детство, но ти не си се замислял, в момента също не се замисляш. Икономика, политика, история, дори твоите занимания с изкуство — всичко това е една тънко и точно планирана от леля ти образователна система. Не се чуди, тя беше предвидила всичко, с изключение на едно — твоето постъпване в Академията. Реално погледнато, ти си с много слаби способности и ако не се беше случило онова нещо на изпитите, нямаше да влезеш. Не се обиждай, фактите са си факти.
— Не се обиждам. Винаги съм го знаел — отговорих аз, малко насила. — Излиза, че леля ми ме е манипулирала цял живот, така ли? Оформяла ме е с идеята от мен да се получи идеалният монарх?
Ромиус леко се смути.
— Не е съвсем така. Тя е убедена, че това е добре за теб и много те обича, но всеки има своя представа за щастието.
— А какво ще кажеш за това, че никой не бива да бъде насилван да се чувства щастлив? Дори когато не става дума за физическо насилие, а за насилие върху личността?! — кипнах аз.
— В този случай аз не мога с нищо да помогна. Това си остава между вас двамата. Мога да ти кажа едно — тя много те обича и прави всичко за теб. Дори желанието й да властва е нещо, чрез което тя иска да осигури твоето щастие.
Малко се успокоих. Моята леля не е идеална, но ме обича…
— Както и да е, мисля, че разбрах, но нали това не е всичко, Вие искахте да ми кажете и още нещо — попитах чичо си.
В тъмните му очи, които приличаха на моите се прокрадна нещо като одобрение.
— Не, не е всичко. Длъжен съм да ти дам възможност за избор. Ти все още не си записан официално в Академията. Ако искаш, след празненството можеш да си тръгнеш с останалите гости. Никой освен Върховните майстори и няколко от големите ученици не знае, че си приет, и никой нищо няма да каже, ако си тръгнеш. Може би някога ще станеш нашият Император, а може би ще успееш да станеш Майстор. Но съм длъжен да те предупредя — да се случат и двете неща е много малко вероятно. Предсказанията са доста неясни, а и в политическата обстановка много неща могат да се променят. Колкото до Академията… В Академията може и да не разберем защо ти се случи този сензитивен шок. След известно време може сам да се почувстваш принуден да напуснеш, тъй като няма да си в състояние да овладееш дисциплините от по-високото ниво.