Огненият факултет
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Клара Стоименова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият факултет». Краткое содержание книги:
Ромиус млъкна и впери изучаващ поглед в мен, очаквайки отговор. Знаех, че на лицето ми са изписани и вътрешна борба, и неувереност, но не защото не знаех какво да избера, а защото нямаше възможност да се откажа и от едното, и от другото.
— Знам ли, аз нямам навик да отстъпвам и ако има някакъв шанс да стана Император… — Погледнах към чичо си. — Може би е по-добре да си тръгна, колкото може по-бързо. Но пък още по-добре ще е, ако се опитам да стана Майстор.
Чичо ми се разсмя и най-неочаквано ме прегърна.
— Радвам се, че избра това. Мисля, че всичко ще бъде наред и заедно ще успеем да разгадаем твоя феномен.
Не го попитах какво е това „феномен“, така или иначе нямаше да ми каже, а току-виж окончателно се разочаровал от мен.
— И аз се надявам — усмихнах се аз.
— Трябва да поговоря с леля ти и да те впиша в списъка, а ти се забавлявай и не забравяй, че когато дойде време гостите да си ходят, ти оставаш, заедно с всички бъдещи възпитаници.
Кимнах радостно и изведнъж си спомних въпроса, който исках да му задам и за малко да пропусна, заради всичкото щастие, което ми се изсипа на главата.
— А… Ромиус, да попитам…
— Кажи.
— Кое е това момиче с бялата рокля? Когато влезе, всички млъкнаха като поразени. Да не е прокажена?
— Почти позна. Вампир е!
— Това и аз го забелязах, слава богу, не съм сляп — прекъснах го аз.
— Може ли да не ме прекъсваш?! — размаха пръст Ромиус и аз се усетих, че той не е само мой чичо, а и Върховен майстор. — Тя е единственият вампир, който е успял, откакто съществува Академията, да издържи изпитите. — И ако трябва да съм абсолютно точен, тя е единственият вампир, който въобще някога е успявал да вземе тези проклети изпити.
За това и аз се досещах.
— Аха, затова ли толкова си падат по нея?
— Дали си падат? Това не е точната дума. Просто я боготворят. Ще ти кажа още нещо — срещу нея има вече три покушения. Все едно, че нищо не съм ти казал. Тези, които са се опитали да извършат покушението, са открити мъртви. Знам това със сигурност, защото аз намерих тези хора и аз поръчах атентата — и като видя моето изумление, добави: — Шегувам се, разбира се. Хайде, да тръгвам, че много се заприказвах, а както виждам и приятелите ти нямат търпение да отидеш при тях.
Проследих погледа на Ромиус и видях, че на десетина метра от мен стои Чез и хвърля към мен неспокойни погледи.
— Довиждане, чичо. И много ти благодаря — казах аз подир него, обръщайки се за пръв път на „ти“.
Върховният майстор тъкмо беше направил няколко крачки и Чез дотича.
— За какво си говорихте?!
Какво да му кажа?! Че току-що съм се отказал от трона? Или че съм недоносчето на Академията?
— Ами, нищо особено. Харесва му моята музика — замислено отвърнах аз.
— А защо беше побеснял?
— Побеснял ли? — повторих учудено.
— Разбира се, как само ти викна!
Аха, ето какво било! Когато го прекъснах… Наистина, никой не може да прекъсва Върховен майстор. Отстрани сигурно изглежда потресаващо!
— Защото, без да искам го прекъснах — честно си признах.
— Прекъснал си Върховен майстор?! Животът ли ти е омръзнал?!
— Успокой се, нищо не се е случило. Къде е дамата ти? — опитах се аз да сменя набързо темата.
— Каква дама? — Чез изведнъж се смути. — За какво говориш?
— Я стига, нали току-що ви видях с Натали да се разхождате под ръка?
— Дожаля ми за момичето. Ако я бях оставил в оная гнусна компания, щяха като нищо да я развалят.
Бях принуден да се съглася с него. Чудех се как съм могъл да излизам с Лиз цял месец. Умът ми не го побира!
— Чез, ти видя ли момичето в бяло? — попитах аз, като се опитвах да се извъртя така, че да зърна още веднъж прекрасните бели одежди.
Чез не отговори.
Обърнах се, за да видя защо мълчи, а той се беше вторачил изчаквателно в мен.
— Какво?
Чез помълча още известно време, после отговори.
— Ами, мисля си, дали изобщо съм те познавал? Сигурен си, че познаваш даден човек, но се оказва, че изобщо не е така.
— Не те разбирам.
— Струваше ми се, че Академията никога не те е интересувала кой знае колко. Сега виждам, че се познаваш с най-добрите ученици, разговаряш с Върховните майстори… Какво още не знам за теб?
Не се досещах какво да отговоря. Той донякъде наистина е прав, но нали всичко, което се случи, се случи днес! Изобщо, днешният ден беше един луд ден! Освен това, той все още не знаеше, че съм приет в Академията. А разговора ми с Ник на входа просто е пуснал покрай ушите си.