Огненият факултет
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Клара Стоименова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият факултет». Краткое содержание книги:
Но ето че музиката спря и ние мълчаливо се върнахме на мястото си, до стената. Около нас пространството, разбира се, отново се оказа празно. Добре, че пак бях избрал старото място зад фикуса и така успяхме да се скрием от любопитни погледи.
След като си пое дъх, момичето произнесе:
— Ама вие танцувате много добре. Само чувството ви за ритъм, от време на време, ви подвежда.
Вече се бях приготвил да подхвана подробен разказ за това как съм учил танци при най-добрите учители на кралството, когато забелязах в очите й весели искрици.
— Обещавам следващия път да се поправя — смирено отговорих.
— Постарайте се — очарователно се усмихна момичето, — но следващ път няма да има. Май не забелязахте как ви гледаше вашата леля.
— Каква леля? Нямам никаква леля! И стига сте ми говорили на ви!
Алиса повдигна рамене.
— Добре, още повече, че и ние не си говорим на „ви“.
— Кои „ние“? — заинтересувах се аз.
— Вампирите, кои! При нас всичко е различно — замислено отвърна момичето.
Спомних си приказките и старите легенди от детството ми. В тях се разправяше за вампири, за някакво кръвно родство, за това, че някой е господар на някого… Да си призная, нищо не разбирах.
— И как е… да си вампир? — неочаквано дори за себе си попитах аз.
Момичето пак повдигна рамене и също ме попита:
— А как е да си човек?
— Нормално — аз леко се сконфузих. — Човекът е човек навсякъде.
— Както и вампирите. И те навсякъде са си същите — раздразнено каза Алиса и по всичко личеше, че не желае да продължава темата.
— Ясно… — отговорих аз.
Разговорът явно не вървеше, но не исках да се предавам и когато най-сетне бях намерил тема, Алиса внезапно ме целуна. Просто така, без причина! Не че имах нещо против, но зъбките и бяха доста остри и ми разцепиха устната. Когато най-накрая ме пусна, аз произнесох едно многозначително:
— Олеле…
— Извинявай — изрече Алиса с глас, който изведнъж беше станал безразличен. — Нищо лично, исках да ядосам един човек.
— Няма нищо, при нужда пак заповядай — измънках аз.
— Пак ще се видим — подхвърли момичето, измъкна се иззад фикуса и изчезна от погледа ми.
Вдигнах очи към небето и попитах този, който седеше там, заради какви грехове трябва да търпя всичко това. Дори ми се стори, че на тавана се размърдаха някакви сенки, сякаш съгласявайки се с мен или предупреждавайки ме.
Мина известно време, преди да си върна способността да разсъждавам реално. Всъщност, какво ме прихвана? Та аз дори не обичам да танцувам. И защо тя си тръгна по този начин и ме остави с толкова объркани чувства?
— Сега да те видя! — иззад фикуса се показа зачервената физиономия на Чез. — Реши ли вече каква смърт ще си избереш? Спокойно можеш да избереш Шатерската инквизиция, защото нейните мъчения са детска игра, в сравнение с това, което леля ти ти е приготвила.
Все още не бях се отърсил от преживяното и реших да не отговарям. Още повече, че не ми беше до шеги. Доколкото познавах леля си, можеше наистина да се стигне до харакири (каквото и да означаваше това). Чакай, какво е това „харакири“? Откъде ми хрумна тази дума? А, да, мисля, че се досещам. Бях я чул в един от сънищата си.
Но сега не трябваше да мисля точно за сънища. Там, при леля ми ставаше нещо.
С известно усилие успях да изляза от състоянието на дълбок размисъл и фокусирах вниманието си върху гласа на Чез.
— … И какво вижда тя, когато се приближава до любимия си племенник?! Той се целува със създание, от което странят дори и тези, които най-малко страдат от предразсъдъци! А когато решава да обясни на нахалницата, че поведението й е най-малкото непристойно, получава отговор, че вашата сватба е насрочена за третия месец на пролетта. Какво ще кажете за това, бъдещи татко на малки вампирчета?
Бъдещият татко съвсем загуби дар словото си.
Каква сватба? Изпуснал ли съм нещо? Леля ще получи удар, ако вече не е получила! А ако не е получила, значи аз ще получа, с нейна помощ.
— Ъ-ъ-ъ… Чез… а тя… много ли е сърдита? — почти заеквайки попитах аз.
— Сърдита ли? Ами, как да ти кажа, мен ако питаш, бих казал, че е превъртяла от бяс, хвърля гръмотевици и мълнии, в състояние е да те разкъса с голи ръце…
— Замълчи! — почувствах спазъм, като от остра зъбна болка. — Всичко разбрах.