Да се обичаме с отворени очи
- Автор: Букай Хорхе, Салинас Сильвия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Върбинка Василева Костадинова
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Да се обичаме с отворени очи». Краткое содержание книги:
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.
Трябва да се отдалечим от илюзията, за да видим човека, който е пред нас.
Болката от това да оставим илюзиите настрана и да приемем действителността.
Има реалност и пред нея илюзиите изчезват.
Отказвам и да продължавам сама този проект, за който някога мечтаехме заедно.
Ще стане или не, когато му дойде времето.
Мисля, че е възможно да се учим от трудностите.
Животът не се състои в изпълнението на предначертани цели, защото това би го направило много скучен.
Нека тръгнем от твърдението, че няма правилно мнение.
Замисли се за двете метафори, които толкова му бяха харесали: за живота като сърфист или като машинист в метро, както и че всеки човек е режисьор на собствения си живот. След това се зачете в разказа за мъжа от проведения терапевтичен сеанс:
„Работихме с един мъж на трийсет години, току-що скъсал с жена, която го бе отхвърлила. Той говореше за болката от загубата на илюзията, която си бе изградил около тази жена.“
Много неща в него самия го караха да се чувства съпричастен с този пациент от групата. Той също прекъсваше връзките си винаги, когато чувстваше, че партньорката му го отхвърля. Той също беше изпитвал стотици пъти болката от загубата на илюзиите, вложени в дадена връзка.
Но имаше нещо в последното изречение, което според него някак не се връзваше…
„Истинската му болка се състои в това да приеме, че е позволил да бъде лъган.“
Това ли бе истинската болка при връзките: да приемем действителността, че позволяваме да ни лъжат? Нима той бе позволил да го лъжат? Съществува ли възможността „да позволим да ни лъжат“? При всички случаи, как го бяха лъгали жените, с които е бил? Не са ли били такива, каквито си ги бе представял, желал, мечтал или търсил?
Както казваше Лаура: „Когато влюбването премине, няма друг начин, освен да се изправим пред истинската същност на другия“.
Беше трудно. Трябваше да помисли за това: любов, връзка, илюзия, разочарование, лъжа…
Накрая се спря на следната фраза:
„… много ми е трудно да продължавам, без да мога да разчитам на думите ти.“
Беше очевидно, че Лаура няма да приеме да продължи да пише сама. Тя настояваше, напълно основателно, за съдействието на Фреди.
Онова, което Роберто знаеше за психологията на двойките, бе научил благодарение на горчивия си опит от многото провалени връзки и от времето, когато се беше подлагал на терапия. Спомняше си за отделни идеи от поведенческата психология, с които се бе запознал, докато следваше маркетинг, както и за разни понятия, на които се бе натъквал при прочита на някои книги, тласкан единствено от любопитство. Даде си сметка, че тези „знания“ нямаше да са достатъчни, за да поддържа електронния разговор с Лаура по темата за двойките.
Погледна часовника. Оставаха петнайсет минути до осем. Ако побързаше, щеше да стигне до книжарницата в центъра, преди да затворят.
Прегледа набързо предишните писма, търсейки имена на автори, и си записа три:
УЕЛУД
БРАДШОУ
ПЪРЛС
Прибра се към десет. Носеше десетина книги в една торбичка:
„Пътешествието на сърцето“ — единствената книга на Уелуд, която беше успял да намери;
„Нашето вътрешно дете“ от Джон Брадшоу;
„В боклукчийската кофа и извън нея“ от Фриц Пърлс;
„Да правим любов“ от Ерик Берн;
„Думи към партньора ми“ от Хю Пратър;
„Интелигентната любов“ от Енрике Рохас;
„Соня, изпращам ти кафявите тетрадки“ от Адриана Шнаке;
„Обичам те, но…“ от Маурисио Абади;
„Да живееш, да обичаш и да се учиш“ от Лео Бускалия;
„Любовта на 40“ от Серхио Синай.11
Захвърли палтото си върху креслото и седна на масата, за да прегледа покупките си. Беше проявил доста сдържаност. Десет книги представляваха разумно количество в сравнение с някои предишни посещения в книжарницата.
Не бе правил подобни импулсивни покупки на книги от времето, когато четеше в захлас политическа философия. В магазина отново изпита същото усещане, което в последните седем години го обземаше във всяка книжарница — интерес, ненаситно любопитство, захлас пред всяка книга: една заради заглавието, друга заради корицата, трета заради автора или защото, докато я прелистваше, му се струваше интересна.
11
Welwood, John, „Journey of the heart“ (1990)
Bradshaw, John, „Homecomimg: Reclaiming and championing your inner child“ (1993)
Perls, Frederick S., „In and out the garbage pail“ (1981)
Berne, Eric, „Sex in human love“ (1970)
Prahter, Hugh, „A book for couples“ (1988)
Rojas Enrique, „El amor inteligente“ (1997)
Schanake, Adriana, „Sonia, te envoi los cuadernos cafe“ (1979)
Abadi, Maurisio, „Te queiro, pero…“(1992)
Bustaglia, Leo F., „Living loving and learning“ (1985)
Sinay, Sergio, „El amor a los 40“ (1994)