![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Историкът в него не можеше да бъде запленен от повърхностната, често глупава революционна реторика, която се чуваше отвсякъде. Той можеше само да се смее тихичко на вечеря с приятелите си марксисти, които явно не знаеха нищо за работническата класа. И гледаше с ужас онези, които с наслада разрушаваха късчета от мозъка си, дори целите си мозъци с мощните халюциногени.
Но се учеше от всичко това; учеше се, докато се опитваше да го разбере. И огромната психеделична любов към цвета и шарката, източната музика и дизайн неизбежно оказаха влияние върху неговата естетика. Години по-късно той щеше да продължава да твърди, че огромната революция в съзнанието през шейсетте е обогатила абсолютно всеки американец - че възстановяването на стари къщи, създаването на разкошни обществени сгради, с пълни цветя площади и паркове, дори изграждането на модерните търговски центрове с мраморни подове, фонтани и цветни лехи - всичко това е директно наследство от онези съдбоносни години, когато хипитата от Хейт Ашбъри окачваха папрати по прозорците на апартаментите си и драпираха вехтите си мебели с ярко оцветени индийски кувертюри, когато момичетата закичваха пословичните цветя в разпуснатите си коси и мъжете смениха безличните си дрехи с ярки ризи и оставиха косите си да израстат дълги и буйни.
Майкъл не хранеше никакво съмнение, че това време на вълнения, дрога и дива музика всъщност е родило цялата му кариера. Всички млади двойки из цялата страна обръщаха гръб на малките квадратни къщички в модерните предградия и благодарение на новородената любов към структурата и детайла, към различните форми, обръщаха все повече внимание на изисканите стари къщи в центъра на града. А в Сан Франциско тези къщи бяха безчет.
Майкъл постоянно имаше списък с чакащи нетърпеливи клиенти. Големите надежди можеха да се събудят, да се преродят, да се построят от разрухата. Скоро той имаше обекти в целия град. Най-много от всичко обичаше да се разхожда из порутена, плесенясала викторианска къща по Дивисадеро стрийт и да каже: «Да, мога да ви направя палат от това за шест месеца». Работата му печелеше награди. Стана известен заради красивите и детайлни скици, които изработваше. Изпълни няколко проекта без никаква архитектурна помощ. Всичките му мечти се сбъдваха.
Беше на трийсет и две, когато се сдоби със старинна къща на Либърти стрийт, реставрира я отвън и отвътре и направи апартаменти за майка си и леля си, а той самият живееше на горния етаж, с изглед към светлините на центъра на града, точно в стила, който винаги бе искал. Книгите, дантелените завеси, пианото, красивите антики - притежаваше всичко това. Направи си огромен скосен терасовиден покрив, на който можеше да седи и да пие лъчите на непостоянното калифорнийско слънце. Вечната мъгла, стелеща се от океанския бряг, рядко се разнасяше, преди да е стигнала до най-високата точка на неговите владения. И тогава той бе запленен не само от лукса и изтънчеността, които само бе зървал преди толкова много години в Юга, но и от оскъдната топлинка и слънцето, които помнеше с толкова много любов.
Когато стана на трийсет и пет, вече се бе превърнал в преуспял мъж с добро образование. Беше изкарал и скътал първия си милион в портфейл общински акции. Обичаше Сан Франциско, защото усещаше, че той му е дал всичко, което винаги бе искал.
И въпреки че се бе издигнал сам, както мнозина в Калифорния, и бе изградил свой стил в перфектно съзвучие със стила на много други подобни хора, Майкъл все пак донякъде си оставаше онова упорито хлапе от Айриш Ченъл, израснало, обирайки грахчетата от чинията си със залък хляб.
Така и не успя да се отърве от грубия си акцент и понякога, когато беше сред работниците, той се завръщаше с пълна сила. Никога не загуби част от грубите си навици или пък идеи, и напълно го осъзнаваше.
Начинът, по който се справяше с това, бе напълно естествен за Калифорния. Просто не се опитваше да го крие. Все пак то беше част от него. Не се свенеше да попита: «А къде е месото с картофи?», когато влизаше в някой моден ресторант (защото всъщност много обичаше месо с картофи и го предпочиташе пред всичко останало), или пък оставяше цигарата «Кемъл» да виси от устата му, докато говореше, точно както правеше баща му.
Успяваше да се спогажда със своите либерални приятели най-вече защото не си правеше труда да спори с тях, и докато те си крещяха един на друг над халбите с бира за разни чужди страни, където никога не бяха ходили и никога нямаше да отидат, той просто си рисуваше къщи на салфетките.