![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Накрая специализира история, защото се справяше добре с нея, писмените му работи бяха успешни и минаваше тестовете, пък и защото знаеше, че последната му амбиция - да стане архитект - е доста далече от него. Не можеше да напредне в математиката, колкото и да се стараеше. И въпреки всичките си усилия, не успя да вземе изпитите за кандидатстване в Училището по архитектура за четири години следдипломна квалификация. А и освен това обичаше историята, защото беше социална наука, с която хората се опитваха да погледнат света отстрани и да разберат как функционира. Майкъл бе правил точно това още от дете в Айриш Ченъл.
Синтез, теория, наблюдение - това беше съвсем естествено за него. Перспективата да стане историк му допадаше и защото идваше от такова чуждо място, че сякаш принадлежеше на друг свят, и защото бе така удивен от модерния свят на Калифорния. Най-много от всичко му се нравеше да чете добре написани книги за други градове и векове - книги, които се опитваха да пресъздадат места или ери от гледната точка на тяхното възникване, на социалния им и технологичен напредък, на класовите им борби, на изкуството и литературата им.
Майкъл бе повече от доволен. Когато парите от застраховката свършиха, той започна почасова работа с един бояджия, който се бе специализирал в реставрация на красивите стари викториански къщи на Сан Франциско. И тогава отново започна да чете книги за къщи, както в миналото.
По времето, когато защити бакалавърската си степен, старите му приятели от Ню Орлиънс вече нямаше да го познаят. Все още имаше телосложението на футболист, масивни рамене и широки гърди, пък и работата с бояджията го поддържаше във форма. Черната му къдрава коса, огромните му сини очи и бледите лунички по бузите си оставаха отличителните му черги. Но сега той носеше очила за четене с тъмни рамки и обичайното му облекло беше спортен пуловер и сако от туид с кръпки на лактите. Дори пушеше лула, която носеше винаги в десния джоб на палтото си.
На двадесет и една той работеше здраво на някое дървено скеле, а у дома печаташе бързо с два пръста курсова работа на тема: «Гонения на вещици в Германия през XVII век».
Два месеца след като започна да пише дипломната си работа по история, той започна да учи и за изпита за предприемач. Тогава работеше като бояджия и освен това се учеше как да полага хоросан и да лепи плочки - попиваше всичко в областта на строителството, за да може някой да го наеме.
Продължаваше с училището, защото някаква дълбока несигурност не му позволяваше да постъпи другояче, но по това време вече знаеше, че никакви академични удоволствия няма да задоволят нуждата му да работи с ръцете си, да е навън, под открито небе, да се катери по стълби, да върти чука, а в края на деня да усеща онова прекрасно физическо изтощение. Нищо не би могло да замести неговите красиви къщи.
Обичаше да вижда резултата от труда си - поправени покриви, ремонтирани стълбища, безнадеждно захабени подове - полирани и излъскани. И винаги се учеше, учеше се от всеки занаятчия, за когото работеше. Разпитваше архитектите, когато му се удаваше възможност, прекопираше чертежите, за да може да ги разгледа по-подробно. Внимателно проучваше книги, списания и каталози, посветени на реставрирането и на викторианската архитектура.
Понякога му се струваше, че обича къщите повече от хората; обичаше ги така, както морякът обича корабите; а след работа се разхождаше сам из стаите, на които бе вдъхнал нов живот, докосваше с любов первазите на прозорците, месинговите дръжки на вратите, гладката като коприна мазилка. Можеше да чуе как къщата му говори.
Дипломира се като магистър по история за две години, точно когато в кампусите из цяла Америка избухваха студентски протести срещу войната във Виетнам и употребата на халюциногенна дрога бе станала същинска мания сред младите, които се изливаха в Хейт Ашбъри8. Но точно преди това Майкъл взе изпитите за предприемач и основа своя собствена компания.
Светът на децата на цветята, политическата революция и персоналната трансформация чрез дрога бяха все неща, които той така и не успя да разбере напълно, неща, които не се докоснаха до него. Танцуваше в балната зала «Авалон» на музиката на «Ролинг Стоунс», пушеше трева, от време на време гореше ароматни пръчици, слушаше записите на Бисмила Кан и Рави Шанкар. Дори отиде с едно свое гадже на страхотния хепънинг «Be In» в Голдън Гейт Парк, където Тимъти Лиъри9 говореше на своите последователи да «се настроят, да се включат и да се отрежат». Но всичко това нямаше особено обаяние за Майкъл.