Полунощ [calibre 1.6.0]

Единственото, което не бе открил, бе голямата, вечна любов, но знаеше, че с времето и тя ще дойде, и може би тогава щеше да заведе жена си у дома и нямаше да върви сам по алеите на гробището и по старите тротоари. Кой знае? Може би дори щеше да поостане известно време, да поскита из старите улици.

През годините имаше няколко връзки и поне две от тях бяха като брак. И двете жени бяха еврейки от руско потекло, страстни, одухотворени, прекрасни и независими. И Майкъл винаги се бе гордял извънредно много с тези шлифовани и умни дами. Но връзките бяха родени по-скоро от разговорите, отколкото от страст. Среднощни разговори след секс, разговори на пица и бира, разговори до зори, ето това винаги бе правил Майкъл със своите любовници.

Беше научил много от тези връзки. Неговата чужда на всякакъв егоизъм откритост бе силно привлекателна за тези жени и той попиваше всичко, на което те имаха да го научат. Обичаха да пътуват с него до Ню Йорк, до Ривиерата или Гърция и да гледат как той откликва с ентусиазъм и истинско чувство на всичко, което види. Споделяха с него любимата си музика, любимите си художници, любимите си храни, идеите си за обзавеждането, за дрехите. Елизабет го бе посъветвала как да си купи подходящ костюм от «Брукс Брадърс» и риза на «Пол Стюард». Джудит го заведе в «Бълок и Джоунс» за първия му костюм «Бърбъри» и в шикозни салони за подходяща прическа, бе го научила как да поръчва европейски вина, как да готви спагети и му бе показала, че бароковата музика е също толкова хубава като класическата, която той харесваше.

Майкъл се смееше на всичко това, но се учеше от него. И двете жени го подкачаха за луничките му и за набитото му телосложение, за начина, по който косата влиза в големите му сини очи, за това как родителите им са го харесали още от първата среща и за неговия чар на малко момче, за това колко прекрасен изглежда с черна вратовръзка.

Елизабет го наричаше «грубо момче със златно сърце», а Джудит му измисли прякора Повлеканче. Той ги водеше на мачовете за Златната ръкавица и на баскетбол, в добрите барове на бира, и ги учеше да оценяват по достойнство европейския футбол и ръгбито в Голдън Гейт Парк в неделите, ако вече не се бяха научили на това сами, и дори на уличен бой, ако имаха желание. Но това беше повече на шега, отколкото на сериозно. Той ги водеше и на опера, на концерти, които слушаше с религиозно опиянение. А те го посветиха в музиката на Дейв Брубек, Майлс Дейвис, Бил Еванс и «Кронос квартет».

Неговата възприемчивост и страст като че ли привличаха всеки.

Но момичетата смятаха за очарователно и неговото озлобление. Когато бе ядосан или дори леко заплашен, той се превръщаше в мрачно хлапе от Айриш Ченъл и тогава добиваше огромна самоувереност и някак неосъзната сексуалност. Жените бяха впечатлени от тези му вродени умения, от таланта му с чука и пироните и от неговото безстрашие.