![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Майкъл обичаше да пие кафе със състуденти в големия, пищно осветен ресторант «Фостърс» на Сътлър стрийт, да говори за първи път в живота си с хора от Ориента, с евреи от Ню Йорк и с образовани цветнокожи с перфектен английски, с по-възрастни мъже и жени, които бяха откраднали по някоя минута от задълженията си, за да се върнат отново в училище само за да споделят радостта от него.
През този период Майкъл започна да схваща малката мистерия около семейството на майка си. Малко по малко той събра късчетата и разбра, че някога те са били много богати хора, но бабата на майка му по бащина линия прахосала цялото им състояние. От нея не бе останало нищо, освен един резбован стол и три пейзажа с тежки рамки. И все пак майка му говореше за баба му с възхищение, като за богиня, която бе обиколила целия свят, бе яла хайвер и бе успяла да изучи сина си в Харвард, преди да фалира окончателно.
А колкото до сина - бащата на майката на Майкъл - той се бе пропил до смърт след загубата на жена си, красива американка от ирландски произход от Мишън Дистрикт в Сан Франциско. Никой не искаше да говори за «мама» и скоро стана ясно, че «мама» се е самоубила. «Татко», който започнал да пие безогледно, докато не си докарал удар, бе оставил на трите си деца малка годишна рента. Майката на Майкъл и сестра и? Вивиан завършили образованието си в Манастира на Светото сърце и започнали почтена работа. А чичо Майкъл беше «същинско копие на татко», както казваха те с въздишка, когато той заспеше, препил с коняк на канапето.
Чичо Майкъл бе единственият търговец, който можеше да продава неща на хората, без да става от стола си. Можеше да се върне от обяд в «Гъмпс» пиян, да си седи там, зачервен и изтощен, и просто да сочи красивия порцелан, обяснявайки всичко от стола си, докато младите клиенти, новобрачни двойки, направят своя избор. Хората явно го смятаха за очарователен. Той наистина знаеше всичко за финия порцелан и беше голям хубавец.
Това постепенно проучване на семейството на майка му осветли Майкъл по много въпроси. С времето той започна да разбира, че ценностите на майка му са в основата си ценностите на много богатите хора, макар че тя самата не го съзнаваше. Тя ходеше да гледа чужди филми, защото и? беше забавно, не заради културното обогатяване. И искаше Майкъл да отиде в колеж, защото така «трябва». За нея бе съвсем естествено да пазарува в «Мода за модерния младеж» и да му купи пуловери с моряшка яка и ризи, с които приличаше на момче от подготвителното училище. Но тя, сестра и? и брат и? наистина бяха напълно чужди на щенията и амбициите на средната класа. Майка му харесваше работата си, защото «Ай Мартин» беше най-изисканият магазин в града и там тя срещаше красиви хора. В свободното си време пиеше вино - във все по-големи количества, - четеше романи и ходеше на гости на приятели, беше щастлива и доволна.
И все пак накрая виното я уби. С годините тя се превърна в алкохолизирана дама, която цяла вечер отпива от кристална чаша, скрита в дрешника, и неизменно се отрязва преди лягане. Накрая късно една нощ падна в банята и си удари главата. Сложи кърпа на раната и отново заспа, без изобщо да разбере, че кръвта и? бавно изтича. Когато Майкъл разби вратата, тя вече беше изстинала. Това се случи в къщата на Либърти стрийт, която той беше купил и реставрирал за семейството си, въпреки че чичо Майкъл вече се бе споминал, също от пиене, макар тогава да го нарекоха сърдечен удар.
Въпреки собственото си изтощение и безразличие към света майката на Майкъл, винаги се бе гордяла с неговата амбиция. Тя разбираше какво го движи, защото винаги бе разбирала него самия и той бе единственото, което бе придавало смисъл на собственото и? съществуване.
А амбицията на Майкъл вече се бе разгоряла яростно, когато накрая той постъпи в Щатския колеж на Сан Франциско, след като издържа изпитите за подготвителния курс.
Тук, в огромния кампус на колежа, сред студенти от всички прослойки, той се чувстваше незабележим и силен, готов да започне истинското си обучение. Беше като в старите дни в библиотеката. Само че сега вярваше на онова, което четеше. Вярваше, защото искаше да разбере всички мистерии на живота, които така бяха разпалвали любопитството му през изминалите години, когато трябваше да крие интереса си от онези, които можеха да му се присмеят.
Не можеше да повярва на късмета си. Влизаше от клас в клас, възхитително анонимен сред огромната пролетарска студентска маса с нейните раници и спортни обувки, и слушаше задълбочено лекциите на преподавателите си и изумително находчивите въпроси на студентите. Беше претъпкал програмата си с факултативи по изкуства, музика, текущи събития, сравнително литературознание и дори театър и постепенно започна да придобива истинско старомодно либерално хуманитарно образование.