Поглед в мрака

Така, лесно и бързо, Тисамон се придвижи до окупирания Хелерон. По-малко от две десетници вися от скелета на купето — кажи-речи само това беше останало от возилото след преустройството, на което мухородният го беше подложил, — след което малобройният им екипаж се вля в потока от пътници, стичащи се към Хелерон от Аста и Тарк или по Копринения път от земите на юг.

— Оттук нататък вече сме законни — беше му обяснил контрабандистът. — Осородните може да си мислят, че управляват града, но Хелерон все още е централен пазар, а не военен лагер. Бръмбарите не са толкова глупави, че да отпращат хората, а в града няма и един магнат, който да не трупа парици с помощта на Черната гилдия. Говори се, че имперските чиновници също приемат подкупи. Бързо се учат гадинките, няма спор.

Хелерон, град, където съграждането и разрухата вървяха ръка за ръка; където днешното зъбчато колело заличаваше следите от вчера; град на машините, който всекидневно засмукваше и изплюваше стотина мъже и жени, дошли с надежда да намерят щастието си, а превърнали се вместо това в гориво за леярните. Именно тук беше дошъл Тисамон предния път, след предателството на Атриса и своето към нея. В Хелерон, където, проливайки кръв с лекота и срещу заплащане, беше успял да забрави първопричината, тласнала го насам. По някакъв извратен и горчив начин Тисамон пазеше мили спомени за този град.

Изминал бе съвсем кратък период на опрощение — месеците, откакто напусна Хелерон, преди да се върне отново. Стенуолд го беше измъкнал от самоналоженото му заточение, отдалечил го беше от порочния кръг на улични сбивания и потушаване на пиянски свади. Стенуолд му беше дал шанс да се очисти, да се върне към истинската си същност. За кратко — докато се биеше с осородните тук и в Мина, докато обучаваше дъщеря си и издирваше Кутията на сенките в Джерез — изглеждаше, че ще успее да преоткрие себе си.

„Слабоволев, ето какъв съм.“ Трябваше да остане във Фелиал, верен на расата си, а вместо това беше предал стародавните традиции на своя народ заради една паякородна жена и с това беше поставил началото на множеството провали, довели го дотук. Местеше поглед по мърлявата блъсканица наоколо и постепенно усмивка разтегли лицето му. Каква по-добра гробница за такъв като него от мръсните коптори и осаждения метал на Хелерон.

Сградата, която търсеше, не беше се променила, само табелката на вратата се четеше още по-трудно под новия пласт едногодишна мръсотия — „Роуен Паласо, посредник“. Тисамон влезе, даде името си и след няма и минута го заведоха на третия етаж в кабинета на собственичката.

Роуен Паласо беше бръмбарородна жена на неговите години. Боядисаната й в червено коса сребрееше в прораслите корени, лицето й беше подпухнало и нарязано от бръчки. Беше типичен представител на средната търговска класа в Хелерон, от хората, които цял живот въртят усърдно бизнеса си, но така и не постигат планираните успех и богатство. В Хелерон такива като нея — с лопата да ги ринеш. Предмет на посредническата й дейност бяха мъже и жени, чиито умения бяха неоспорими, но и извън закона — взломаджии и крадци, биячи и наемници за мокри поръчки, дуелисти и убийци. В противовес на потайните нощни занимания на нейните сътрудници канцеларията на Роуен беше във висша степен уютно и приятно място — с възглавнички по столовете и везани гоблени с мъдри сентенции. Всъщност баналният уют на обстановката имаше за цел да извади от равновесие както клиентите, така и сътрудниците й.