Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Но моля те да разбереш…
— Знам, знам. Мислиш, че току-що си се приземил в опасна зона. Нов мениджмънт, нов корпоративен ред. И ти, естествено, се тревожиш: няма ли да ни отстранят всичките, йа?
Въздържах се да не отговоря с Йа (убий сарказма) и просто кимнах.
— Разбирам тези тревоги — продължи Креплин. — И ги уважавам. Защото те отразяват по-големите тревоги за бъдещето на онези, които работят с теб. Но, моля те, имаш моето уверение — докато продуктивността на твоя отдел си остава висока, няма да има ограничения.
— Оценявам това — обадих се аз.
— А колкото до коледната премия — на всеки ще бъде платено точно толкова, на колкото има право. Нашият проблем — и това не е точно проблем, по-скоро малка счетоводна подробност — е, че краят на фискалната година за Кланг-Мартелсман е тридесет и първи януари и ние никога не плащаме премии преди тази дата. Обаче, уважавайки американската традиция за премия преди Коледа, ние предлагаме следното: петдесет процента от премията следващия петък преди Коледа. И останалите петдесет процента на тридесет и първи януари. Добра комбинация, нали?
Не, не беше добра. Особено за някои, потънали до гуша в дългове като мен. Или за Деби Суарес, която разчиташе на цялата премия преди Нова година, за да плати обучението на хлапето си. Или за Денис Мадуро — който едва жонглираше, плащайки две издръжки. Или за почти всички останали, за които мога да се сетя в Североизточни продажби — всички те образци за финансова безотговорност. (Е, покажете ми продавач, който да живее според чергата си!) И така, съжалявам, хер Креплин — но това е изцяло говняна комбинация.
Погледнах към Чък. Очите му казваха всичко: Не спори с копелето. Тук нямаме никаква опорна точка. Така че успях да скалъпя една делова усмивка.
— Звучи ми като един съвършено разумен компромис.
— Чудесно — каза той, щастлив, че е отстранил тази неприятна тема. — Сега, ако програмата ти го позволява, Нед, бих искал довечера да ми направиш компания за вечеря. А после вероятно ще можеш да ми покажеш тази сцена Сохо и Трибека, за която сме чели толкова много в немската преса.
Отново усетих как обувката на Чък ме почуква по пищяла.
— Разбира се, Клаус. Ще се обадя на жена си и…
— Отлично. Ще направя резервации за осем и половина за онзи забавен нов ресторант, за който четох… на Лафайет стрийт.
— Имаш предвид Правда? — попитах.
— Много впечатляващо — кимна Креплин. — А знаете ли какво означава Правда на английски?
— Да — отговорих. — Истина.
Креплин се извини и каза, че трябва да се качи в апартамента си в Уолдорф тауърс, за да проведе няколко трансатлантически разговора. Аз и Чък се отправихме към офиса. Беше само на пет минути пеш. Не си казахме нищо, докато не стигнахме пресечката на Трето авеню и Четиридесет и осма, където един Дядо Коледа от Армията на спасението звънеше с камбанката си и крещеше Весели празници с писклив глас.
— Мисля, че изгубих коледното си настроение — отбеляза Чък.
— Както каза… защо да ни губи, когато знае, че ние представляваме нещо повече от обикновено съвещание в края на финансовата година?
— Непрестанно си казвам: не се паникьосвай. И ми е много трудно да следвам собствения си съвет. Но слушай — когато стигнем в офиса, ние двамата съобщаваме новината любезно и спокойно. Бизнес както обикновено. Нали така?
Обаче когато влязохме в офиса, спокойствието съвсем не беше на дневен ред. Чак бе притиснат веднага от секретарката си, Луиз. Тя изглеждаше поразена.
— Мистър Зануси, телефонът не е спирал да звъни. Имам около двайсет спешни съобщения за вас. Трябва да ми кажете: все още ли имам работа тук?
— Луиз, няма нищо, нищо, за което да се тревожиш — успокои я той и я поведе към офиса си, пожелавайки ми късмет преди да затвори вратата.
Аз се обърнах и тръгнах по коридора към Североизточни продажби. Не стигнах много далеч. Обезумялата Деби Суарес ми препречи пътя.
— Няма да ни платят премията, нали? — попита тя с открит страх в гласа.
Бъдете сигурни, че Деби ще е първата, която ще узнае последните новини.
— Деби…
— Това ми казаха тази сутрин…
— Кой ти го каза?
— Хората.
— Кои хора?
— Хората, които знаят. Казаха, че са ни купили някакви германци и че ще ни изхвърлят на улицата. И…
— Чакай малко…
— Ще приберат проклетата ми премия в джобовете си, задниците.