Убийствен бизнес

— Кучи син — изкрещя той, когато налетя право върху мрежата, но после вдигна ръка за моментално извинение. Тенисът все пак е джентълменска игра. Докато започнеш да изпитваш съмнения и да правиш грешки. После той изведнъж се превръща в битка на живот и смърт. Със самия себе си.

Дан Шугърман винаги водеше такава битка със себе си. Отвсякъде погледнато, той беше атакуващо куче в търговията с метали — тип, който докарваше до нервен срив всичките си подчинени и прекрачваше бъдещите ями на стоковата борса като психясал генерал. Или поне това бях дочул в съблекалнята на Даунтаун рекет клъб — където аз и Шугърман играехме два пъти седмично от шест сутринта. Макар че се срещах с него на мрежата през последните три месеца (събра ни управителят на клуба, след като споменах, че желая да играя рано сутринта), аз все още не знаех нищо за живота на Шугърман — освен че току-що бе преминал четиридесетте, струваше големи мангизи, живееше в Сатън плейс, беше женен за луда по пазаруването жена на име Митзи, която обработваше здраво при редките им срещи… и че имаше този навик да удря графитната си ракета Уилсън за триста седемдесет и пет долара по корта винаги когато спечели точка.

Даа, Шугърман беше истински образец Тип А за аз трябва да спечеля състезанието — за когото животът беше едно постоянно бойно поле. И, разбира се, тъй като беше пет фута и четири инча, той имаше и своя Наполеонов комплекс на постоянния автопилот — истинската нужда на дребния човек да се изтъкне, на всяка цена. Същото беше и при тениса — след като си играл няколко пъти срещу един и същ човек, ти започваш да виждаш всичките му ограничения, страховете и съмненията му. Защото победата на корта зависи само частично от твоите умения и от психическата ти издържливост. Онова, което в крайна сметка определя изхода от мача (особено когато играеш срещу равностоен опонент), е дали можеш да задържиш предимството си, когато дойде твоят ред. Можеш ли да го превърнеш в успех? Наистина ли толкова отчаяно искаш да спечелиш? Или има някаква заядлива, латентна несигурност в способността ти да се справиш докрай…

Това беше проблемът на Шугърман. Всеки път, когато играехме, той вземаше ранно предимство — и после неизбежно го прецакваше, след като се развълнуваше. Може би защото на корта той е толкова прозрачно определен. Аз съм играч с хъс, който се тревожи само за това как да спечели следващата точка — и по този начин гледам на мача като на поредица от малки победи. Шугърман, от друга страна, е маниакално амбициозен играч — за когото всеки мач е война, в която той просто трябва да триумфира. Но когато човекът вижда победата пред себе си — бум, два агресивни лоши удара и той започва да се разпада.

Сервирайки на четири на пет, аз бързо спечелих гейма благодарение на серия от импулсивни грешки. При пет равни първото му сервиране се съживи. Той ми направи два аса, после удари брилянтно изпълнен висок удар, който ме обърка. Изведнъж той водеше с четирийсет — нула, сервираше за гейм и ми се усмихваше самодоволно. Усмивка, която казваше: … а ти се мислиш за победител.