Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Точно тогава аз минах в нападение и наказах експерименталния му пръв сервиз, като го забих право в краката му. После, на следващата точка, ударих чист форхенд право на линията. Трийсет — четирийсет. Следващият му сервиз пристигна със силно въртене, но аз успях да нанеса бекхенд през корта, който беше недостижим. Равни. Той получи нервна атака и направи двоен фал. И тогава, получил ниско отбиване над мрежата, аз изведнъж поведох шест на пет и сервирах за сет.
Шугърман вече не се усмихваше. Защото знаеше, че аз съм решен да приключа бързо.
Два аса, последвани от отмъстителен удар над главата, и дойде време за сет пойнт. Подхвърлих топката нагоре и ударих чист печеливш удар в централната линия. Шугърман се хвърли да го посрещне, но топката профуча край него и той залитна на игрището като пиян.
— Мамка му, мамка му, мамка му! — изкрещя той. В този момент от високоговорителя иззвъня звънецът, обявяващ, че нашият час на корта е свършил. Шугърман приближи уморено към мрежата. Аз го последвах. Ръкувахме се.
— Тази сутрин умът ми беше някъде другаде — промърмори той.
— Да, и моят.
— Не ми се стори така. Тук ти беше съдията, съдебните заседатели и екзекуторът. С такова начало си готов за един добър ден, приятелю.
— От твоите уста в Божиите уши — изрекох с надежда аз.
След петнадесет минути, на излизане от корта, аз си бях взел душ, бях се облякъл и се насочвах към центъра в такси. На Четиридесет и девета улица се натресохме директно в страхотно задръстване. Стояхме четвърт час без да мръднем и ярд.
— Не можеш ли да направиш нещо? — казах най-накрая на шофьора.
— Не съм хеликоптер — информира ме той.
Седем и трийсет и седем. Нямаше начин да стигна до Уолдорф за петнайсет минути. Така че подхвърлих десет кинта на шофьора, отворих вратата и казах:
— Благодаря, тук слизам. — После, под акомпанимента на три дузини виещи клаксони, започнах да си пробивам път през задръстената улица. Насочих се към изхода на Петдесет и първа и хукнах надолу по склона. Седем четиридесет и една. А ходенето на запад по Петдесет и първа беше също толкова лошо колкото и по предишния път: една дълга, извита като корона опашка от чакащи коли. Затичах се, избягвайки пешеходци, велосипедисти, кучета на ремъци и момчета за доставки от Д’Агостина, тичащи като камикадзе. Йорк. Първо аве… защо пресечките са толкова дълги?… Второ. Трето. Гледай къде тичаш, тъпанар, изкрещя възрастна жена, след като едва не се блъснах в нея. Лексингтън. Парк. Бърз завой на юг. Седем четиридесет и осем. Внимавай за момчето с подноса от Старбъкс кафе. Уолдорф вече се виждаше. Пет, четири, три, две, едно…
Влетях през входната врата и се облегнах запъхтян на стената. Макар че отвън бе едва двадесет градуса, ризата ми беше подгизнала, а от лицето ми капеше пот. Искаше ми се да отида до тоалетната и да се измия, но вече бях закъснял с пет минути. Така че се обърнах към пиколото до вратата и го помолих за кърпичка.
Той бръкна в джоба си и извади пакет Клинекс. Разкъсах опаковката, грабнах сноп кърпички и бързо изтрих лицето си. После му подадох празната кесийка заедно с един долар.
— Благодаря, това трябва да стигне за още една — казах аз.
— Добре ли сте, сър?
Изправих се, разкърших рамене и си поех дълбоко дъх.
— Страхотно. Чувствам се направо страхотно.
И влязох в ресторант Палм коурт.
Чък Зануси седеше на ъгловата маса с лице към една ниша. Всеки, който надникнеше в Палм коурт, веднага щеше да забележи Чъки. Защото — при шест фута и три инча, двеста и седемдесет фунта, с тройна брадичка, две мечешки лапи вместо ръце и шкембе на сумо борец — той беше човекът, който като връх Рашмоур привличаше вниманието. Когато приближих до масата, забелязах димяща купчина палачинки пред него. Те бяха накиснати в малък резервоар с кленов сироп.
— Съжалявам, малко закъснях — извиних се аз. — Движението беше адски невъзможно…
Чък се окашля и кимна с неудобство към другата страна на масата, където седеше мъж, преминал трийсетте, скрит от погледа в дъното на нишата. Висок, кльощав като вейка, със зализана коса (кехлибарено черна), облечен в добре ушит сив костюм, бяла риза с широка яка и дискретна вратовръзка на точки. Определено евро. И от начина, по който задълбочено изучаваше пръстите си, той незабавно можеше да бъде заведен под заглавие: неприятност.