Белият нинджа (Част I)

В същия миг издрънча звънецът на входната врата. Хвърли машинален поглед на часовника си — беше едва осем сутринта, при това в неделя. Някой вероятно се е объркал. Продължаваше да гледа апарата, забравил напълно за закуската си. Входният звънец отново се обади, но той не му обърна внимание. Не беше в настроение за гости, а и този, който беше решил да се появи толкова рано, сигурно ще се окаже невероятен досадник.

Гларусите продължаваха да кръжат с крясъци ниско над водата, нощната влага между дюните чакаше екзекуцията си от слънчевата светлина. Присвивайки очи, той можеше да види изсъхналите останки от подковообразен рак, древната сивкавочерна коруба остро контрастираше с белия пясък.

По дървените стълби, водещи към плажа, се разнесоха стъпки и той извърна глава. Някой идваше по пътечката между дюните, която наскоро бе направил по настояване на местната комисия за опазване на природната среда.

Фигурата изскочи от утринните изпарения и се потопи в ярката слънчева светлина. Тя падаше под такъв ъгъл върху нея, че отначало той я помисли за гола. С приближаването й обаче той забеляза най-оскъдните бикини, които беше срещал в живота си. Тялото наистина беше полуголо и принадлежеше на Шизей.

Брандинг беше толкова изненадан, че изобщо не си направи труда да отговори на въпроса й.

— Защо не отваряте? — попита го тя, сякаш изскочила направо от съня му. — Кук! — подвикна тя. — Нали казахте, че мога да ви наричам с това име?

— Така ли ви казах? — объркано попита той, а в душата му се появи чувството, че е пристъпил важна клетва. Битката му със сенатора Дъглас Хау беше в разгара си и той не би трябвало да се занимава с никакви жени, особено пък с тази. Въпреки това не я отпрати, очите му лакомо поглъщаха стройното й тяло.

Забелязала втренчения му поглед, Шизей извади от платненото сакче през рамото си лека бяла хавлия и се наметна с нея.

А Брандинг откри, че желанието му да я сграбчи в прегръдките си може да се сравни единствено с болката от животинското ухапване. Усещаше онези могъщи приливи на сексуално желание, които не беше изпитвал от младежки години, лицето му пламтеше.

— Остана ли ви кафе? — попита Шизей.

Върху прасеца й бяха полепнали ситни песъчинки във формата на странен овал. Те контрастираха с гладката й кожа по толкова особен начин, че Брандинг почти се преви на две от болката в слабините си.

— Ще ви налея — дрезгаво отвърна той.

Когато се върна от кухнята, видя, че тя се беше настанила точно срещу мястото му край малката, покрита с опушено стъкло масичка. Подаде й чашата и седна. Наметката й беше разтворена, тялото под нея беше гладко, без никакви косъмчета. Имаше нещо замайващо и хипнотизиращо в тази хладна, мека и безкрайно гладка кожа. Сега още повече му приличаше на дете. Подобно на повечето американци, Брандинг неволно свързваше окосмяването на тялото със зрелостта.