Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Вече беше убеден, че тактиката на Икуза за началото на разговора е преднамерено обидна. Какво ли иска да спечели чрез нея? Дали това е обикновен опит за налагане на волята, или зад него се крие друг, по-изтънчен мотив?
Нанги прочисти съзнанието си, разбрал, че е безсмислено да си задава подобни въпроси. Ще слуша и наблюдава Икуза, ще се опита да го прецени като противник. Едва тогава ще може да разчита на някакви смислени отговори.
— Преди три години проектът „Тенчи“ се размина на косъм от руско компрометиране — поде най-сетне Икуза. — И оттогава насам добива значително по-малки количества петрол от първоначално предвидените.
— Съвсем вярно — размърда се във водата Нанги. — Преди всичко обаче искам да подчертая, че Никълъс Линеър почти сам успя да спаси тайната на „Тенчи“ от ръцете на руснаците. Второ: открихме, че пластовете шистоидна глина на дъното на океана край Курилските острови са далеч по-плътни от обикновеното. Нашите геолози вече са убедени, че това се дължи на честите земетресения в района. Органичният състав на тези шисти е доста особен.
Настъпи мълчание. Сенките, които се движеха зад обсипаното с капки стъкло, бяха размити и неясни. В комбинация с тихия плясък на вълничките те сякаш се превръщаха в някаква странна фотолента, върху която човек може да интерпретира каквото му хрумне.
— „Нами“ е запозната с докладите на вашите геолози — каза най-сетне Икуза и в гласа му се долови смътно неодобрение.
А Нанги усети, че отново му се подхвърля въдичка. Икуза не отправи открити обвинения нито към него, нито към „Сато Интернешънъл“ и едва ли щеше да го стори отсега нататък. Какво знае той? Дали задачата му не е просто да опипа терена? Може би разчита, че сам Нанги ще му предостави доказателства за своите прегрешения?
— Значи „Нами“ е наясно и с нашите усилия час по-скоро да достигнем пълната мощност на проекта — каза на глас той.
— „Тенчи“ е само част от въпроса — лениво отвърна Икуза и започна да движи краката си под водата. Рой ситни мехурчета се втурнаха към повърхността. Изчака ги да се пръснат в тялото на Нанги и едва тогава добави: — Главната причина за безпокойството на „Нами“, а при създалите се обстоятелства бих, казал — дори и за тревогата й, се крие другаде…
Спокойствие и търпение, заповяда си вътрешно Нанги. Няма друг начин да разбере каква е истинската причина за тази среща. Той имаше своите тайни, разбира се. Но като всеки човек, който има какво да крие, и той беше до известна степен уязвим. Усещаше как въпреки волята си започва да се безпокои от начина, по който го разпитваше Икуза. И съзнаваше, че трябва да удвои усилията за прикриване на това безпокойство, ако иска да му попречи да свърши работата вместо Икуза.
Нанги остро погледна събеседника си и каза:
— Искрено желая да ви предоставя информацията, от която се нуждаете.
— Дори ако собствената ви философия невинаги съвпада с тази на „Нами“, така ли?
— Зная докъде се простира моят дълг — отвърна Нанги. — В онези концентрични кръгове, в които лежи дългът на всеки японец. Император, родина, компания, семейство.
— Несъмнено — кимна Икуза. — Но човек понякога се пита в какъв порядък са подредени тези кръгове.
Нанги замълча, ясно усетил, че онзи очаква сам да се подхлъзне.
— Ако съвестта ви е чиста, няма от какво да се страхувате, Нанги-сан — подхвърли пренебрежително Икуза.
Нанги разбра, че ръкавицата е хвърлена. Разбра и още нещо — пасивното поведение няма да мине, Икуза е прекалено умен за подобен похват. Усети, че трябва да мине в нападение, ако наистина иска да придобие вярна представа за този човек. Но подобна тактика може да се окаже нож с две остриета и игра с огъня, тъй като противникът му почти сигурно я очаква.
А колкото повече говори човек, толкова повече се разкрива.
— Откритостта никога не е била заместител на благородството — започна след известен размисъл той, уморен да бъде единствена тема на разговора. — „Ижи о хару“3 върши чудесна работа, когато става въпрос за XVI век на Токугава или за романтичните разбойници от Якудза, но в днешните сложни времена „ижи о хару“ най-често се използва като лост за постигане на известно лично предимство.
Икуза примигна, изненадан от мощната атака на Нанги. Даде си ясна сметка, че Нанги току-що бе поставил под въпрос не само личните му мотиви, но и тези на самата „Нами“.
3
Термин, който означава да се придържаш към позицията си, дори и когато тя е доказано погрешна. — Б.пр.