Кралят

Миг по-късно цел и воля се сляха в едно и физическото му тяло се разпадна на едва свързани молекули. Фокусиран единствено върху целта си, той се отправи натам като облак, усещайки братовчедите си да се носят през нощното небе до него.

Някъде в подсъзнанието си той си даваше сметка, че тази разходка не е в негов стил. Като бизнесмен, за него стойността на живота се изчисляваше единствено на принципа на възвращаемостта, всичко, което правеше, се основаваше на възвращаемостта на инвестираното в дадената дейност. Поради което и бе замесен в търговията с наркотици. Едва ли можеше да намери нещо по-доходоносно от това, да продава на хората химичес­ки продукти от черния пазар.

Така че не, той изобщо не беше спасител; по-скоро бе обрат­ното на добрия самарянин. А когато ставаше дума за разплата, отмъщаваше единствено за себе си и никой друг.

Ала в този случай щеше да направи някои изключения.

Целта му беше имение в Уест Пойнт, щата Ню Йорк – стара каменна къща, разположена насред морава, която се простираше върху цели акри. Асейл вече бе ходил там веднъж – когато следеше една крадла и я бе видял не само как обезврежда изключително скъпа охранителна система, но и как обикаля къщата, без да вземе нищичко.

За сметка на това беше завъртяла една от скулптурите на Дега с няколко сантиметра. Последиците от което се бяха оказали твърде неприятни за нея.

Ала ролите много скоро щяха да се разменят.

С насилие.

Приемайки физическата си форма в долния край на голямата предна морава, Асейл се прикри между редицата дървета, които се издигаха по границите на имението. Докато близнаците се материализираха до него, той си припомни първото си идване тук. Отново видя Сола в снега, бялото ѝ яке, сливащо се с пейзажа, докато отиваше към целта си на ски.

Просто невероятна. Нямаше друг начин да опише абсолютно всичко у тази жена…

Собственическо ръмжене се надигна дълбоко в гърлото му. Още нещо, което изобщо не беше в негов стил. Рядко го беше грижа за друго освен за пари и определено не за жени и никога, никога за човешки жени.

Ала Сола бе различна от мига, в който долови миризмата ѝ, когато тя проникна без разрешение в собственото му имение. И мисълта, че Бенлоис я бе отвлякъл? От собствения ѝ дом? Където спеше баба ѝ?

Недопустимо.

Бенлоис щеше да плати за това си действие с живота си.

Асейл пое напред, обхождайки мястото с остър поглед. Благодарение на ярката зимна луна спокойно можеше да е бял ден, а не два часът през нощта и той съвсем ясно виждаше всичко пред себе си – стрехите на къщата, очертанията на терасата, пристройката в задната част на двора.

Нищо не помръдваше. Нито навън, нито зад тъмните прозорци на сградата.

Когато се приближи, Асейл заобиколи отзад, за да си припомни разположението на терасите и етажите. Толкова аристократично – помисли си той. – Толкова достопочтено. Никакъв намек, че тук живее наркодилър.