Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Може би Бенлоис не се гордееше особено с начина, по който изкарваше парите си.
– Ще проникнем оттук – тихо каза Асейл и кимна към остъклената веранда.
Дематериализира се през прозорците и когато отново прие очертанията си от другата страна, застана неподвижен, ослушвайки се за стъпки, писък, суматоха, затваряне на врата.
Червена лампичка в единия ъгъл на верандата му показа, че охранителната система е включена и че детекторите за движение все още не са задействани от неочакваната му поява. Ала в мига, в който помръднеше, представлението щеше да започне.
Какъвто беше и планът.
Първият му ход бе да обезвреди охранителните камери. След това задейства алармата, като бръкна в джоба си и извади хаванска пура, в резултат на което светлинката в ъгъла веднага запримигва. И докато лампичката присветваше, той най-спокойно запали пурата си, очаквайки всеки миг да дотърчат цял отбор дебеловрати здравеняци.
Когато това не се случи, той издиша струя дим над рамото си и пое напред, обхождайки целия първи етаж. Докато вървеше, ръсеше пепелта от пурата си по персийските килими и плочките от италиански мрамор.
Визитка, оповестяваща посещението му в малко вероятния случай, че не срещнат никого – като се имаше предвид какво според копелето бе подходящо отмъщение за завъртането на някаква си статуя, останките от пурата щяха да му докарат нервна криза.
Когато не намери никой в общите помещения, той се запъти към крилото за прислугата и откри празна кухня – модерна и невероятно скучна. Издържана бе в сиво и сребристо, които напомняха за белезникава старческа кожа, а малкото мебели говореха, че в помещенията, в които Бенлоис рядко ходеше, декорът не беше от значение. Ала далеч по-важно бе това, че както и в останалите стаи, в кухнята не се долавяше и повей от миризмата на Сола, нито пък на барут или прясна кръв. В никой от трите дълбоки умивалника нямаше съдове, а когато отвори хладилника, откри шест зелени бутилки „Перие“8 и нищо друго…
Светлината на фарове пробяга по стъклата на прозореца, лумна в лицето му и хвърли резки сенки между краката на масата, облегалките на столовете и поставките за съдове.
Асейл издуха облак дим и се усмихна.
– Да излезем да ги поздравим с добре дошли.
Само че автомобилът мина покрай къщата и продължи към допълнителната пристройка – очевидно който и да беше пристигнал, не бе тук в отговор на задействаната аларма.
– Сола… – прошепна Асейл, материализирайки се насред затрупаната със сняг морава.
Макар чувствата му да кипяха, не пропусна да деактивира външните камери в задната част на имението, след което смъкна маската си, за да диша по-лесно.
Невзрачният седан спря с решетката напред в гаража, двама бели мъже слязоха, затвориха вратите след себе си и отидоха до…
– Добре дошли, приятели – поздрави ги Асейл, вземайки ги на мушка с четирийсеткалибровия си пистолет.
Я виж ти. Какви добри слушатели – и двамата се вкамениха като статуи, обръщайки се рязко към разнеслия се глас.
Асейл се приближи, взел на мерник мъжа вдясно, уверен, че близнаците ще преценят правилно в кого се е прицелил и ще се погрижат за другия. Когато стигна до колата, той се наведе и погледна през прозореца на задната седалка, приготвяйки се да види Сола в незавидно положение…
Нищо. Там нямаше никого; никой с превързани очи и запушена уста, никой в безсъзнание, никой, свил се на кълбо, очаквайки побоя, който несъмнено предстоеше.
– Единият от вас да отвори багажника. Ти. Ти го направи – нареди Асейл и последва единия от мъжете, целейки се в тила му, а пръстът му потръпваше върху спусъка, готов да го натисне.
Ключалката на багажника щракна и капакът се вдигна безшумно; осветлението се включи…
…огрявайки единствено два сака. Само това. Нищо друго, освен два черни найлонови сака.
Асейл дръпна от пурата си.
– По дяволите… Къде е тя?
– Кой къде е? – попита мъжът. – Кой си ти…
Тласкан от неподправена омраза, гневът му изпревари ума. Куршумът излетя от дулото на пистолета и потъна в мозъка на мъжа, оплисквайки с кръв найлоновите сакове, колата, алеята.
– Исусе Христе! – изкрещя другият. – Какво, по…
Ярост, в която нямаше и зрънце трезва мисъл, изтръгна ужасяващ, грозен рев от гърдите на Асейл… и спусъкът отново изпревари разума. Вторият куршум мина право между веждите на шофьора и го запрати назад като парцалена кукла.
Безжизнени ръце и крака се строполиха в снега и в същия миг се разнесе сухият глас на Ерик:
– Предполагам, даваш си сметка, че можехме да ги разпитаме.
Асейл всмукна продължително от пурата си само за да не причини на собствената си плът и кръв нещо, за което щеше да съжалява.