Кралят

Тя остави сребърния поднос със сладоледа върху една масичка в коридора и влезе в кабинета, махвайки на Сакстън, който седеше на обичайното си място върху един от бледосините френски дивани.

– Как са най-здраво работещите мъже на планетата?

Юристът, специалист по Древните закони, се надигна иззад собствената си купчина хартии и ѝ се поклони; ушитият по поръчка костюм стоеше превъзходно върху тялото му.

– Изглеждаш прекрасно.

Е, какво по-добро за външния вид от малко страстна любов.

– Благодаря. – Бет заобиколи внушителното писалище и взе лицето на своя съпруг между дланите си.

– Здравей.

– Толкова се радвам, че си тук – прошепна той, сякаш не се бяха виждали от години.

Докато се навеждаше, за да го целуне по устните, Бет знаеше, че е затворил очи, макар да не ги виждаше зад тъмните очила.

А после беше ред на кучето.

– Как си, Джордж? – Тя лепна една целувка върху меката кучешка муцуна. – Грижиш ли се за нашия крал?

Сумтенето и тупкането на опашката му по пода бяха по-красноречиви от всяко „да“, изречено с думи.

– Е, върху какво работите, момчета? – попита тя, когато Рот я придърпа в скута си и започна да я милва по гърба.

Странно. Преди да го срещне, ненавиждаше сладникавото, лигаво държание, което двойките толкова обичаха. Ала времената се бяха променили.

– Просто декрети.

Разбирай: пълни глупости, които бих предпочел да подпаля, вместо да се занимавам с тях.

– Остават ни още две дузини. – Сакстън опъна дясната си ръка, сякаш се беше схванала. – А след това ни чакат решения по спорове, както и обявявания на раждания и смърт.

Рот отметна глава назад.

– Все си мисля, че трябва да има по-добър начин да се върши всичко това. Неприятно ми е да те превръщам в секретар, Сакстън.

Другият вампир сви рамене над бележника си.

– Нямам нищо против. Важното е работата да се свърши.

– И като стана дума за това, каква е следващата ни задача?

Сакстън извади лист хартия от дебела папка.

– Така. Този благороден вампир иска да си вземе още една шелан…

Бет извъртя очи.

– Какво, вампирска полигамия?

– Законът разрешава. – Сакстън поклати глава. – Макар че, откровено казано, като гей изобщо не ми е ясно защо някой би пожелал дори една, да не говорим пък за няколко… о, разбира се, с изключение на теб, кралице. За теб си струва да се направи изключение.

– Внимавай, адвокате – изръмжа Рот.

– Шегичка – отвърна Сакстън.

Бет се усмихна – колко комфортно се чувстваха един с друг.

– Я чакайте, значи, това с двете жени е нещо нормално?

Сакстън повдигна рамене с изящен жест.

– Беше по-разпространено, когато населението бе по-многобройно. Сега от всичко имаме по-малко – обвързвания, раждания, смърт.

Рот доближи устни до ухото ѝ.

– Можеш ли да останеш с мен, докато съм в почивка?

Бедрата му помръднаха и Бет разбра, че мислите му са нав­лезли в хоризонтална територия. Или пък вертикална… той определено беше достатъчно силен, за да я задържи над пода колкото дълго си поиска.