Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— О, здравейте! — изрича тя с префинен, аристократичен глас. — В момента Сузи кърми децата.
— Да, знам — усмихвам се аз. — Аз съм приятелката й Беки. Донесох й малко шампанско.
Лулу също ми се усмихва, ала ръката й не помръдва от бравата.
— Според мен Сузи би желала точно в този момент никой да не я безпокои — отсича с приятен глас тя.
Оставам като гръмната. Прекалено съм шашната, за да отговоря каквото и да било.
Да не я безпокои никой ли? Дори и аз?
В този момент ми идва да отвърна рязко: „Та нали именно аз бях със Сузи, когато раждаше Ърни?! Виждала съм я в далеч по-деликатни ситуации, отколкото ти някога ще имаш възможност!“
Но размислям. Няма смисъл да започваме битка, когато току-що сме се запознали. Хайде де! Постарай се да бъдеш учтива!
— Значи вие трябва да сте Лулу — изричам колкото ми е възможно по-мило и протягам ръка. — Аз съм Беки.
— Да, ти си Беки. Ами, слушала съм доста неща за теб.
Но защо тази жена ме гледа с присмех? Какво й е казала Сузи?
— А ти си кръстницата на Клементайн! — продължавам да устоявам учтивостта си. — Това е… прекрасно!
Полагам неимоверни усилия да постигна разбирателство с тази жена. Странното обаче е, че в нея има нещо, което ме кара да се присвия и отдръпна. Устните й са прекалено тънки и стиснати. Очите й са прекалено студени.
— Космо! — излайва внезапно тя. Проследявам погледа й и зървам един едва кретащ дребосък, който точно в този момент се вмъква между струнния квартет. — Ела тук, скъпи!
— Космо! Страхотно име! — продължавам да се опитвам да установя приятелска връзка аз. — Много добра идея да го кръстите на това велико списание!
— Списание ли?! — Лулу ми отправя поглед, от който става ясно, че вече ме счита за пълен кретен. — Всъщност, името произлиза от старогръцката дума „космос“, което означава „идеален ред“!
Бузите ми пламват от неудобство, примесено с негодувание. Че откъде бих могла да знам подобно нещо?!
Ако иска да знае, точно тя е глупачката! Така де! Защото колко души са чували за списание „Космополитън“! Милиони. А колко са чували за някаква си скапана старогръцка дума? Не повече от трима. Именно!
— Ти имаш ли деца? — започва учтив разговор тя.
— Ами… не.
— А коне гледаш ли?
— Ами… не.
Тишина. Очевидно запасът от въпроси на Лулу се бе изчерпал. Предполагам, че е дошъл моят ред.
— А ти… колко деца имаш?
— Четири — отговаря тя. — Космо, Людо, Иво и Клариса. Съответно на две, три, пет и осем години.
— Ужас! Сигурно си много заета!
— О, безспорно! Но когато човек има деца, навлиза в друг свят — отвръща самодоволно тя. — Всичко се променя. Просто не можеш да си представиш как е.
— Може и да мога — засмивам се аз. — Помагах на Сузи веднага след раждането на Ърни. Така че знам какво е да…
— Невъзможно — махва унищожително с ръка тя. — Никоя жена не е в състояние да го разбере, докато самата тя не стане майка! Това е факт!
— Добре — отвръщам и се усещам като смазана.
Ама как е възможно Сузи да бъде приятелка с тази жена? Как?!
Неочаквано от вътрешната страна на библиотеката се чува някакъв шум и оттам излиза Сузи. В едната си ръка държи бебе, в другата — мобифон, и като цяло представлява ужасяваща гледка.
— Здрасти, Сузи! — побързвам да я посрещна весело аз. — Тъкмо ти носех чаша шампанско! — Подавам й чашата, ала приятелката ми като че ли въобще не ме забелязва.
— Лулу, Уилфи има някакъв обрив! — прошепва като смазана тя. — Твоите имали ли са подобно нещо?
— Нека погледна — кимва Лулу и като същински експерт поема бебето от ръцете на Сузи. Разглежда го, след което отсича: — Мисля, че обривът е от горещина.
— Наистина ли?!
— Прилича ми на опарено от коприва — побързвам да се намеся и аз. — Приближавал ли се е наскоро до коприва?
Очевидно на никого не му пука за моето мнение.
— Имаш нужда от „Судокрем“ — продължава Лулу. — Ще ти дам, ако нямаш. А после ще се отбия до аптеката, за да си купя за моите.
— Благодаря ти, Лулу! Ти си истински ангел! — кимва облекчено Сузи, поема бебето от ръцете й и точно в този момент мобилният й зазвънява.
— Здрасти! — казва тя в телефона. — Най-сетне! Къде сте? — Докато слуша, лицето й се сбърчва от ужас. — Майтапите се!
— Какво става? — изричаме едновременно двете с Лулу.